Най-големият урок от истерията GameStop - спекулацията не е демокрация

GameStop е идеалното отражение на всичко това. В крайна сметка неуспешният опит да се притиснат продавачите „на късо” чрез повишаване на цената на акциите илюстрира рисковете на пазарите. В същото време самата компания показа как се е променило естеството на заетостта. В изследване на аналитичния център Brookings от 2015 г. социологът от Мичиганския университет и професор по мениджмънт Джери Дейвис проследява ръста на работните места, свързан с всяко първоначално публично предлагане на акции (IPO) от 2000 до 2014 г., и установява, че най-големият създател на органична нова заетост е била, удивително, GameStop.

Тогавашната бързо развиваща се търговска верига имаше армия от ентусиазирани служители предимно на непълно работно време, които обикновено печелеха малко под 8 долара на час. Те бяха „новото лице на създаването на работни места в Америка“, пише Дейвис, чиято книга от 2009 г. „Управляване от пазарите“ е прекрасна история за възхода на собственическото общество.

Свързах се с Дейвис, който сега е в Станфордския университет и работи по нова книга за променящия се характер на корпорацията, за да разбера какво мисли за GameStop и противоречията около него. Той обобщава голямата картина както би направил всеки: „Спасяването на работодател с изключително ниски заплати от късите продавачи чрез напомпване на акциите му не е точно щурм на Бастилията.“ Нещо повече, добавя той: „Улесненият достъп до търговия с акции от Robinhood демократизира фондовия пазар, точно колкото Purdue Pharma направи това с опиоидната зависимост. Демокрацията представлява гласа, а не търговията."

Надявам се, че политиците и регулаторите ще имат предвид тази основна истина по време на предстоящите изслушвания относно GameStop и Robinhood. Напълно очаквам министърът на финансите Джанет Йелън да се заеме с дългосрочното неравенство, на базата на неотдавнашния си ангажимент към работниците.

Въпреки че приложенията и социалните мрежи накараха повече хора да търгуват с акции, това не направи нашата система на пазарен капитализъм по-силна. Икономиката ни се основава до голяма степен на потребителските разходи, които от своя страна зависят от инфлацията при цените на активите, която вече може да се напомпа от тийнейджърските  спални. Ако текущите тенденции в заетостта продължат, много от тези тийнейджъри ще се окажат на работни места на свободна практика без предпазната социална мрежа, която да ги обхване, когато портфейлите им се сринат.

Това не е нито устойчиво, нито подкрепящо либералната демокрация. Ето защо аплодирам основното икономическо обещание на Джо Байдън да трансформира американската икономика от такава, която дава приоритет на „богатството“, към такава, която възнаграждава работата.

Подробностите от фиаското на GameStop трябва да бъдат анализирани и всички виновници наказани. Но не трябва да изпускаме от поглед основния урок: икономика, в която индивидуалното богатство е толкова тясно свързано със състоянието на фондовия пазар, а не с растежа на доходите, е крехка. Спекулациите, колкото и широко да са разпространени, не са демокрация.