Политиката на пълна заетост в САЩ може да има дълготрайни социални ефекти

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл не е радикал според никого. Но в скорошна реч пред Икономическия клуб на Ню Йорк той формулира идея, която преобръща конвенционалното мислене от поколения и подготвя почвата не само за подхода на Фед към настоящата икономическа криза, но и за този на президента Джо Байдън, пише Матю Иглесиас за Bloomberg.

„Силният пазар на труда, който е поддържан в продължителен период, може да доведе до значителни икономически и социални ползи, включително по-високи нива на заетост и доходи, подобрени и разширени възможности за работа, по-тесни икономически различия и заличаване на трайните щети, причинени от минали рецесии на икономическото и личното благосъстояние на хората", каза Пауъл. 

Това е интуитивна идея, но много различна от това, което пише в повечето учебници по икономика за напреднали. Основното там е, че дългосрочното здраве на икономиката се определя от неща като напредъка на технологиите, натрупването на капиталови стоки, качеството на работната сила и ефикасността на регулациите. Възходите и спадовете на бизнес цикъла се описват като обикновени „колебания“ в една непрекъсната тенденция за растеж.

В този модел широките колебания с големи инфлационни скокове и дълбоки рецесионни дъна все още се смятат за лоши, защото нормалните хора имат ограничена способност да се застраховат срещу тези рискове. Идеалното, към което трябва да се стремим е нещо като „Голямата умереност“ от 1982 до 2007 г., когато колебанията бяха малки.

Със своя пандемичен пакет от помощи и стимули за 1,9 трилиона долара Байдън не се стреми към нещо умерено. Както той каза, „най-големият риск не е твърде силната реакция, а твърде слабата.“ Когато политик казва подобно нещо - като дава приоритет на краткосрочните тласъци пред дългосрочния растеж - това притеснява вярващите в колебанията на бизнес цикъла. Всъщност един от успешните им проекти през 20-ти век беше да създадат оперативно независими централни банки, именно за да предотвратяват тези колебания.

Ето защо е поразително да чуваме как Пауъл се съгласява с Байдън. В ключов пасаж от речта си той се позова на силния пазар на труда от зимата на 2019-2020 г. и отбеляза, че през този период „инфлацията дори не се е повишила устойчиво до 2% годишно“. Всъщност, каза той, „трудовият пазар можеше да се засили още повече, без да предизвика тревожно увеличение на инфлацията, ако не беше започнала пандемията“.

Това е недвусмислена (макар и погрешна) атака към Бюджетната служба на Конгреса, чиито оценки показват в ретроспекция, че американската икономика е работила над дългосрочния си потенциал през целите 2018 и 2019 г. Тези, които смятат, че планът за стимулиране на Байдън е твърде мащабен, цитират цифрите на службата. Според тях стимулите трябва да са толкова големи, колкото да върнат икономиката към устойчивите условия на пазара на труда от декември 2017 г., а не към „твърде горещата“ икономика от февруари 2020 г.

Но икономическият екип на Пауъл и Байдън (който включва Джаред Бърнстийн, авторът на две добри книги, обосноваващи стабилните политики за пълна заетост) вижда нещата по различен начин. Те вярват, че икономиката с пълна заетост генерира устойчиви социални ползи.