Политиката на пълна заетост в САЩ може да има дълготрайни социални ефекти

В речта си Пауъл говори подробно за едно нещо - расовата справедливост. „Черната безработица има тенденция да нараства повече от общата при рецесии, но също така да спада по-бързо при експанзии“, каза той. Динамиката на расовата дискриминация е нещо, което не влиза в абстрактните икономически модели, но е ясно видимо в данните: Когато трудът е оскъден, ползите се натрупват непропорционално към маргинализираните. Този принцип важи не само за чернокожите работници, но и за хората с криминални досиета, проблеми с пристрастяване или опетнена трудова репутация.

Това е добре за тях, очевидно и за страната също. Социално желателно е хората, които са излезли от затвора, да могат да си намерят работа. Но повечето компании не са склонни да ги наемат. Правителствените програми, насочени към свързване на бившите затворници с възможностите за работа, могат да запълнят празнината, но по природа политиците не са склонни да помагат на престъпниците да си намерят работа. 

В контраст с това, студената пазара логика може да помогне тук. Именно защото никой не иска да наема бивши затворници, те могат да извършват по-малко приятна или по-малко платена работа. Но това е вярно само при условия на пълна заетост.

Ползите с течение на времето са значителни: Не само по-безопасни улици и по-стабилни общности, но и намалена расова дискриминация на пазара на труда. На привържениците на теорията за икономическите колебания им е трудно да си представят тези ползи. Флуктуационистите също грешат, когато гледат на човешкия капитал като нещо отделно от бизнес цикъла. Годините на ниска безработица и нарастващи заплати създават ситуация, в която супервайзърите, които умеят да обучават неопитни работници, са по-ценни. Затегнатият пазар на труда е стимул за фирмите да инвестират повече в обучение на работното място.

На последно място, но не и по значение, пълната заетост се отплаща от гледна точка на политиката и културата по начини, които икономическите модели могат лесно да пренебрегнат. Ако параноята относно заетостта е широко разпространена, тогава раздутите публични инвестиции и неефективните държавни програми могат лесно да бъдат защитени като „създаващи работни места“. Още по-лошо е, че регламентите облагодетелстващи неправомерно бизнеса - независимо дали са под формата на професионално лицензиране или протекционистични мита - са трудни за премахване, когато запазването на работни места е приоритет.

Политика, която цени ефективността, но е безразлична към загубите, претърпени от работниците и техните семейства, е обречена да се провали. Но политиката на пълна заетост е тази, при която фокусът върху ефективността е приложим. Като "действат мащабно" по отношение съответно на фискалната и монетарната политики, Байдън и Пауъл залагат, че бързото връщане на американците на работа ще генерира допълнителни ползи за дългосрочния растеж.