Задава ли се турбулентен март за пазара на щатски ДЦК?

Пазете се от март, е сентенция още от римско време, пише Джон Дизърд за Financial Times.

Изглежда, че всички имат проблем с намирането на най-търгуемите форми на доларовия кеш. На финансовите пазари в САЩ това доведе до недостиг на краткосрочни ДЦК (съкровищни бонове), формата на емитиране, която може да се използва най-лесно като обезпечение за други сделки. Както казва Золтан Пошар от Credit Suisse: „Дългият, тригодишен период на пренасищане с обезпечения, който беше в сила след 2018 г. [до началото на февруари], приключи“.

На другия полюс относно сигурността на доларовите активи, Федералният резерв нареди да бъде отпечатана рекордната сума от банкноти с номинал 100 щатски долара. В най-горния край на оценките това ще бъдат близо 320 милиарда долара в купюри от по 100 - достатъчно за всеки в САЩ да има още хиляда долара в брой. Разбира се банкнотите далеч не отиват само за американските граждани - поне 80 процента се изпращат от монетния двор към банки извън САЩ.

Кешът се пренебрегва от добре информираните, но се трупа агресивно от уплашените и тези, които правят бизнес в сянка.

Финансовите паники, особено тези, които не предизвикват широка икономическа рецесия, могат да бъдат полезни за някои. Идвайки от „нищото“, те принуждават пазарите и политиците да обръщат внимание на изкривяванията, които са били оправдавани, и на проблемите, които са били игнорирани. Случайните финансови спекулации и партийната политика поне за момент се загърбват, за да могат да бъдат договорени някои непопулярни, сложни или непознати промени.

Последните две седмици от предстоящия март изглежда имат потенциал за известна паника на пазара на американски ДЦК и ипотечни ценни книжа. Няма да е краят на света, а нещо като да бъдеш пътник в самолет, който внезапно пропада с няколко хиляди метра.

Най-яркият и непосредствен сигнал за Джон Дизърд беше спадането на лихвите по краткосрочните ДЦК от началото на годината. През първите шест седмици на 2021 г. ставките по едномесечните бонове са спаднали с повече от 66%. Доходността по двугодишните книжа е намаляла с повече от 21 процента. Това са по-драматични ходове, отколкото могат да се забележат при други широко търгувани ценни книжа.

За разлика от любимия инструмент на Фед, банковите „излишни резерви“ по депозитите им в централната банка, ДЦК служат като „обезпечение“. Те могат лесно да бъдат дадени на заем, за да осигурят други, несвързани трансакции. Когато хората или институциите в глобалната финансова система не са склонни да се доверяват един на друг, те изискват повече обезпечения.

Изглежда, че степента на това недоверие бързо нараства. Можете да видите това, като погледнете не само резултатите от аукционите на съкровищни бонове, но и спреда в офертите „купува”. Високите оферти означават, че дилърите са склонни да приемат много ниска лихва, дори 0,01%, само за да са сигурни, че ще си набавят ценното обезпечение. Това исторически се случва при системни моменти на стрес.

В същото време предлагането на съкровищни бонове се свива. Тъй като Министерството на финансите иска да балансира емисиите си, то изкупува бонове и продава по-дългосрочни облигации.

Това обяснява част от неочаквания ръст в доходността на 10-годишните и 30-годишните облигации през тази година, която през последната седмица премина нивото от 1,25%. Това от своя страна предизвика вълна от хеджираща активност от ипотечни банки с ливъридж. С нарастването на ставките по-малка част от ипотеките, които те притежават, се рефинансират при по-ниски лихви и така се увеличава дюрацията на техните активи.

За да компенсират този риск, те трябва да продадат деривати върху държавни облигации за десетки или дори стотици милиарди. Това засилва разпродажбата на ДЦК. О, и увеличената активност при дериватите трябва да бъде обезпечена със съкровищни бонове, които вече са в недостиг.

Ако предположението на Дизърд е вярно, тогава се заражда друго „събитие“, както видяхме преди година. Замръзването на пазара обикновено се случва през март и септември, останка от цикъла на реколтите. Това може бързо да улесни преодоляването на споровете около вдигането на „дълговия таван“. И големите банки може да получат още една година отсрочка на свиването на базата си от активи.