ЕС още няма ясен план за Китай

Две години след като Европейският съюз (ЕС) едновременно обяви Китай за „икономически конкурент“ и „системен съперник“, но и „партньор за сътрудничество, с когото ЕС съгласува целите си“, блокът все още май не е разбрал какво точно мисли за Пекин, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.

Китай настъпва в Европа със стратегия, която има за цел да отдалечи континента от САЩ и която се ръководи лично от китайския лидер Си Дзинпин. На този фон съобщенията от европейските лидери остават объркани. Германия изпраща смесени послания дали ще работи с новата администрация на САЩ за справяне с агресивния Китай. Унгария и Полша искат ваксини срещу коронавируса от Китай, които не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата. В Чехия президентът и ораторът на сената са разделени между подкрепата за Пекин и Тайван. Италия и Люксембург са горди членове на инициативата на Си Дзинпин „Един пояс, един път“.

Междувременно европейският призив за „стратегическа автономия“, който набра скорост, когато окупира Белия дом, до голяма степен остава валиден, дори и след като новият американски президент Джо Байдън започна да търси съюзници за овладяването на Пекин.

„Европейците си затварят очите за много спешни предизвикателства, породени от Китай, и мечтаят за стратегическа автономия, която не успяват да реализират“, казва Антоан Бондас, научен сътрудник във Фондацията за стратегически изследвания, базиран в Париж мозъчен тръст. „Понастоящем има пълна липса на конкретни мерки, както и пълна липса на сериозни оценки относно нашите уязвимости при сътрудничеството с Китай“, добавя той.

Стратегическо предизвикателство

Критиците твърдят, че политиката на ЕС спрямо Китай е неадекватна и непрецизна. Вместо да изготвя целенасочена политика за Китай, блокът реагира пасивно на напористите икономически, дипломатически и военни провокации на Пекин, вкл.  и отношението към малцинствата.

Когато Европейската комисия (ЕК) отхвърли френско-германското предложение за сливане на железопътните гиганти Alstom и Siemens през март 2019 г., в състезанието се включи най-големия играч на пазара, китайската CRRC. Като държавен гигант, чиито задгранични поръчки през 2019 г. скачат с 60 процента на годишна база,  компанията има национална мисия - да придобива все повече активи в световен мащаб и да изнася китайския модел.

Китайската политика по отношение на ЕС има предимно икономически фокус, а редица въпроси, като принудителен труд, са оставени на търговските бюрократи на Комисията, които трябва да намерят решение чрез инвестиционния пакт, подписан от двете страни през декември 2020 г. В този случай ЕС изрази доволство от обещанието на Китай да „полага непрекъснати и постоянни усилия“, за да ратифицира в крайна сметка конвенциите на Международната организация на труда за принудителен труд. Същевременно обаче малцина вярват, че това ще се случи, защото до 1 млн. уйгурски мюсюлмани са превъзпитавани с принудителен труд в лагери за интерниране.

Брюксел може и да е обявявал в миналото Китай за системен съперник, но не последваха никакви контрамерки от това. Служители на Комисията подчертават, че инвестиционната сделка би била само „един от инструментариумите“ за Китай, но много от другите инструменти - като надлежна проверка на стоки за принудителен труд, въглероден граничен данък или правила срещу чуждестранни субсидии, все още няма.