Новата монетарна рамка на Фед е объркваща за пазарите

Колкото и оптимистично да беше, придържането на монетарните власти към ангажимента за 2% инфлация имаше определен чар. Беше лесно да се разбере какво те ще направят по-нататък, тъй като имаше само една променлива. Фокусът върху инфлацията беше късоглед, така че наистина трябваше само да погледнете какво е напът да се случи с потребителските цени. Ако те се насочваха над целта, очаквахме затягане. И обратното, ако инфлационният натиск беше твърде слаб. Просто е.

Сигналът, който получихме е, че FOMC смята, че кривата на Филипс е толкова плоска, че те могат да поддържат икономиката горещо толкова дълго, колкото е необходимо, за да стигнат до пълна заетост. Но дори да приемем това за даденост, се сблъскваме с друг проблем: че определянето какво точно представлява пълна заетост далеч не е просто.

Пауъл внимателно следи данните за безработицата сред черните, за ръста на заплатите сред хората с ниски доходи и статистиката за тези без висше образование, за да види в какво състояние е пазарът на труда. Ако миналото е отправна точка, поставянето на по-голяма тежест върху тези данни би означавало, че на САЩ ще им отнеме повече време да достигнат дефиницията на Пауъл за „пълна заетост“, отколкото тази на Джанет Йелен, която се фокусира повече върху заетостта и средните почасови доходи.

Федералният резерв далеч не е сам в настояването си наблюдателите на централната банка да разглеждат по-голям брой данни, отколкото в миналото, за да разберат какво мислят във Фед за икономиката. Ходът на Нова Зеландия да изисква от централната банка да взема предвид цените на жилищата ще има точно същия ефект. Скоро и други ще последват примера.

Не казваме, че това е погрешно - всъщност смятаме, че е правилно централните банки повече да не очакват контрола върху инфлацията на потребителските цени да бъде достатъчен, за да създаде икономическа и финансова стабилност. Повечето входящи данни правят мирогледа по-правдив, но и по-разхвърлян.

Макар че настоящите прогнози на Фед ще направят много за успокояване на пазарното напрежение и за изясняване на очакванията за лихвите, подозираме, че ще дойде момент, когато с покачването на инфлацията Фед ще е принуден да каже на пазара, че е сериозен по отношение на пълната заетост.

Това ще изисква от Пауъл не само предсказуемост, но и смелост. Смятаме, че той ще се придържа към позицията си, но и разбираме защо има съмнения.