Ливан: Титаник, но без оркестър и оцелели

Ливан може да потъне като кораба Титаник, само че без оцелели, освен ако враждуващите политици в страната най-накрая не сформират правителство, способно да се справи със серията кризи, обхванали страната.

Това едва ли е новина, но все пак го казва председателят на парламента, бившият военачалник Набих Бери, основният посредник на Ливан след гражданската война 1975-1990 г., просирийски настроен, който по някакъв начин успява да поддържа достъпа си както до САЩ, така и до Иран, дори сега, пише FT.

Бери, съюзник на подкрепяното от Иран паравоенно движение "Хизбула", което в крайна сметка държи ръката на бича в този потъващ Ливан, на практика дава отзвук на изказванията на френския външен министър Жан-Ив льо Дриан от декември ,който заяви тогава, че "Ливан е Титаник, но без оркестър" .

Въпреки че правителство не се вижда на хоризонта, Бери поне пробива шумния хор от милиционери в костюми, сектанти, олигарси и банкери, които претендират да отплават със страната, но през последните две години само крещят на айсберга да отстъпи от пътя им.

Бери изнесе реч пред парламента, почти беззъб орган, който не успява да приеме бюджет от 11 години, но чиито привилегии са такива, че депутатите харчат огромни суми, за да се сдобият с места. Същевременно парламентът одобри разходите за внос на горива от изпаряващите се доларови резерви и разграбената хазна, след като министерството на енергетиката предупреди, че почти почасовото спиране на електроенергията ще се превърне в постоянно до седмици.

Парламентът уж ратифицира закон, изискващ репатриране на (някои) откраднати публични средства. Това обаче е мъртво писмо, тъй като не активира никоя агенция, която да продължи да действа.

В необикновен изблик Джамил ал Сайед, бивш шпионски шеф, подкрепящ „Хизбула“ и съюзник на сирийския президент Башар Асад, коментира, че случилото се е „шарада“ и че депутатите лъжат себе си, народа си, донорите си. Все пак генерал ал-Сайед, който е бившият ръководител на дирекция "Обща сигурност", знае тайните на държавата и нейните кукловоди.

За никого не е тайна, че Ливан скочи от пропастта. Страната е раздирана от сложна финансова, фискална, дългова и банкова криза, а пандемията и експлозията на пристанището в Бейрут от миналото лято, която буквално срина историческата част на града, изцедиха останалия живот от икономиката.

Местната валута изгуби 90 процента от стойността си. Вложителите в долари са с блокирани сметки заради несъстоятелната банкова система, която е заела 70% от активите си на фалирала държава и централна банка, а те не могат да платят нищо.

През миналата година икономиката на Ливан се е свила с 25%, според МВФ, а Световната банка смята, че 55% от населението е под прага на бедността. Тази година спадът на БВП вероятно ще е най-малко 10%, но прогнози са невъзможни заради влошаващата се ситуация.

Ливан е без правителство след експлозията на пристанището в Бейрут. Президентът Мишел Аун, застаряващ лидер на най-голямата християнска партия, подкрепена от Хизбула, проведе 18 безрезултатни срещи със Саад ал-Харири, кандидат за министър-председател и син на убития бивш президент.

Аун, повлиян от своя зет Гебран Басил – санкциониран от САЩ заради корупция и връзки с Хизбула, настоява за тромав кабинет от партийци, а не технократи. Ливанските преговарящи отказват да се ангажират сериозно със спасителните планове на МВФ, макар че изпратиха четири делегации на откриващата среща преди година.

Донорите, водени от САЩ, Франция и Обединеното кралство, са готови да подкрепят правителство, ангажирано с реформи. Политическата класа обаче не иска да работи в тази посока, защото ще изгуби своите колективни пари. „Хизбула“ пък иска да изчака и да види какво ще излезе от отношенията на новата администрация в САЩ с Иран, защото не иска да застраши ценния си християнски съюз или да рискува мощта си.

Аун, както казва негов приближен, не е готов да направи никакви отстъпки. Според него решение на кризата без намеса на МВФ не може да се намери. „Това е нашият паспорт обратно в международната общност и на финансовите пазари“, твърди той.

Съюзник на номинирания за министър-председател Харири посочва, че политиците държат страната като заложник, за да се опитат да издържат още малко. Проблемът е, че никой не знае къде е точката на пречупване.