Политиците във Вашингтон не мислят за последиците от фискалната експанзия

Всъщност е трудно да се похарчи толкова много за толкова кратко време. Без да демонстрира особено въздържане, законопроектът за 868 милиарда долара, приет през декември, всъщност пренасочи 600 милиарда долара, неизразходвани от предишните пакети. Когато Спасителният план на Байдън беше приет, бяха останали 1 трилион долара неусвоени от първите пет пакета. Но това не попречи на демократите да разрешат разходи за още 1,9 трилиона долара.

В началото на предизвиканата от пандемията рецесия беше наложително Конгресът да действа бързо и мащабно, за да предотврати колапса на финансовия пазар и да предостави помощ на хората и фирмите, засегнати от затварянията. Първоначално се говореше за 750 милиарда долара. След това настъпи разходна треска и отне само няколко дни първоначалната цифра да се трансформира в Закон за грижите на стойност 2,2 трилиона долара.

Никой никога няма да разбере колко бе изплатено на хора и фирми, които не се нуждаеха от това. Гарантирам, че никога няма да има сериозни усилия да се установи колко икономическа вреда бе причинена, когато работодателите не можеха да се конкурират с обезщетенията за безработица, които плащаха повече. Ами опустошителното въздействие на свръхниските лихвени проценти или инфлацията върху хората, живеещи с фиксирани доходи и в дъното на икономическата пирамида?

Сега Байдън говори за още трилиони за инфраструктура, зелена енергия и „справедливост“ - каквото и да означава това. Не знам колко инфраструктура всъщност ще бъде изградена с тези трилиони, но съм сигурен, че правителството ще се разраства и ще става много по-вмешателско. Историята е показала, че това не би било добре за индивидуалната свобода, икономическите възможности или американските семейства.

Програмите на Великото общество на президента Линдън Джонсън бяха приети с обещанието, че ще намалят бедността и ще заздравят тъканта на обществото. Въпреки че е невъзможно да се похарчат трилиони без да има някаква полза, данните сочат, че тези програми също така нанесоха и голяма вреда. Преди Великото общество процъфтяващата икономика намаляваше бедността, а извънбрачна раждаемост беше само 4%.

Петдесет години по-късно 40% от всички раждания се извънбрачни, смъртността от самоубийства и свръхдоза наркотици нараства, обществото се разкъсва от разединяващи сили и мнозина смятат, че Америка трябва да похарчи още трилиони, за да решим дългогодишните проблеми. Със сигурност не чувстваме, че ни е по-добре. Вместо да намали зависимостта, бих казал, че Великото общество я увеличи, отслабвайки американските семейства.

Политиците от двете партии подминават тази социална разруха, докато търсят нови оправдания, за да похарчат още повече пари, които нямаме. Те ще отпразнуват своите добронамерени усилия и ще игнорират вредните последици. Какви ще са тези дългосрочни последици? Как ще бъде изплатен дългът? Повечето изглежда не желаят дори да помислят.