Политиците във Вашингтон не мислят за последиците от фискалната експанзия

Къде отидоха ​​всички пари? Къде ще отидат всички пари? Наистина никой не знае. Изглежда, че малцина ги е грижа, пише за Bloomberg Рон Джонсън, републикански сенатор от Уисконсин.

Напуснах частния сектор през 2010 г., за да се кандидатирам за сенатор. Станах такъв през 2011 г., когато общият държавен дълг на САЩ беше 14 трилиона долара. Сега той е двоен - 28 трлн., като със сигурност ще бъдат добавени още трилиони през следващите няколко години. 

В частния сектор често се налага да си напомняме да празнуваме успеха, защото конкуренцията ни принуждава да се съсредоточим върху решаването на проблеми и да се стремим към непрекъснато усъвършенстване. В правителството и политиката членовете и на двете партии обичат да празнуват двупартийни разточителни проекти, но малцина са готови да поставят под въпрос, а още по-малко да поемат отговорност за вредните последици: финансова зависимост, дефицити и дългове.

Извънредните разходи в разгара на криза са най-добрите примери. Законът за възстановяване и заетост от 2009 г. в размер на 800 милиарда долара прахоса пари за проекти, които не създадоха работни места. Президентът Обама рекламира този закон, заявявайки, че той ще финансира „готови за лопата проекти“ и ще създаде милиони „зелени“ работни места. По-късно Обама смутено призна, че проектите не са много готови за лопата. Вероятно по-малко от 100 милиарда долара от общо 800-те бяха изразходвани за финансиране на „инфраструктура“, използвайки дори най-широкото определение на термина.

Не се съмнявам, че 100 процента партийните Спасителен план и План за заетост на президента Байдън в размер на съответно 1,9 и 2,25 трилиона долара ще бъдат също толкова непродуктивни. Но подобно на петлите, които се пъчат с настъпването на зората, демократите ще искат да си припишат заслугата за силното икономическо възстановяване през 2021 г., което ще се случи със или без тези данъчно финансирани разходи. Но те няма да поемат отговорност за вредното въздействие на нарастващата зависимост, дългосрочното намаляване на възможностите и бъдещата дългова криза.

Приписването на заслугата за доброто и отричането на отговорността за лошото е навик и за двете партии. Първите пет пандемични пакета доказват това. Те възлязоха съответно на  8,3 млрд., 192 млрд., 2,2 трлн., 484 млрд. и 868 млрд. долара. Добавете прогнозната стойност на данъчните кредити и размерът на общата помощ срещу коронавируса достига приблизително 4 трилиона - 18,7% от БВП за 2019 г.