Инфлацията в САЩ къкри

Миналата седмица дългогодишните облигационни бикове от Hoisington Investment Management заявиха, че манията на инвеститорите относно перспективате за ускоряване ръста на цените не е много повече от „инфлационна психоза“, която ще отшуми. Въпреки че основателят Ван Хойсингтън и главният икономист Лейси Хънт в крайна сметка може да се окажат прави, както бе в продължение на повече от три десетилетия, става все по-ясно, че загрижеността на търговците на облигации за инфлацията няма да изчезне скоро, пише Брайън Чапата за Blooomberg.

Силно очакваните във вторник данни за индекса на потребителските цени (CPI) за март показаха, че инфлацията е била 2,6% на годишна база, надхвърляйки прогнозите за 2,5%. Базовата инфлация, която изключва волатилните разходи за храна и енергия, се повишава с 1,6% годишно, надвишавайки предвижданията за растеж от 1,5%, като ръстът на месечна база е третият най-висок от 2007 г. Към момента инвеститорите са привикнали да игнорират тези ръстове: представителите на Федералния резерв дадоха да се рабере, че очакват повишаването на ценовия растеж да бъде „преходно“ и да отразява предимно „базови ефекти“, произтичащи от трите поредни месечни спада на CPI, започнали през март 2020 г. „Ако някой помисли покачването на CPI през следващите няколко месеца за реална инфлация, той ще допусне грешка, и то умишлена“, написа Кристофър Лоу от FHN Financial в бележка преди данните във вторник. 

Въпреки това, докато американската икономика излиза на последната права от пандемията, все по-често изглежда, че траекторията на инфлацията - и как регулаторите реагират на нея - ще бъде това, което подкрепя или разбива финансовите пазари. Разбира се, това може да е само временно движение нагоре. Но какво ще стане, ако след няколко месеца инфлацията не се върне към нормалното си ниво?

Помислете, че данните за CPI през май, които на практика е гарантирано, че ще покажат един от най-силните годишни ръстове през последните години, ще излязат на 10 юни, по-малко от седмица преди решението на Федералния резерв за открития пазар, като ще включват актуализираната прогноза на ръководителите на Фед за растежа, инфлацията и темпа на нарастване на лихвените проценти. Тези като заместник-председателя Ричард Кларида най-вероятно няма да имат проблем да пренебрегнат няколкото месеца с висока инфлация, но други може да нямат такава решимост. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл от своя страна заяви, че ще следи внимателно инфлационните очаквания и „ако ги видим да се движат упорито и съществено над нивата, които ни харесват, тогава ще реагираме“. И все пак ще са необходими само няколко допълнителни централни банкери, които да предвиждат увеличение на лихвите през 2023 г., за да се измести средната прогноза. Докато краткосрочните ставки вече калкулират такава промяна, не е ясно как пазарите ще приемат изместването напред на монетарното затягане от Фед.