Възрастните европейци трупат спестявания

Спестяванията скочиха по време на пандемията, особено сред по-възрастните европейци. Barclays изчислява, че възрастните са натрупали свръхспестявания от 600 милиарда евро. Те със сигурност биха дали тласък на европейската икономика, ако бъдат инвестирани. И все пак повечето наблюдатели вярват, че голяма част от парите ще останат неизразходвани, пише Стюърт Троу за Bloomberg.

Какво стои зад това спестяване? Отрицателните лихвени проценти в региона би трябвало да възпират спестяванията и да насърчават потреблението и инвестициите. За по-старите спестители обаче нещата изглеждат малко по-различно. Разбирането за това как те реагират, когато лихвите са толкова ниски, е от съществено значение за насърчаването им да вкарат парите си в употреба.

Много ниските лихви означават, че се нуждаете от по-големи спестявания, за да постигнете дадено ниво на пенсионен доход. Базовият лихвен процент на Английската централна банката е само 0,1%. Това означава, че получаването на годишен лихвен доход от 10 000 паунда (13 951 долара) изисква спестявания от 10 милиона паунда. Когато ставката бе 5%, както беше преди световната финансова криза през 2008 г., тази сума можеше да се получи от спестявания за едва 200 000 лири, и с много малък риск. Математиката не може да направи сметката, когато лихвените проценти са отрицателни, каквито са в еврозоната сега, и вашият капитал всъщност се ерозира с течение на времето.

Ниските лихвени проценти подхранват страха сред пенсионерите (и тези, които са напът да се откажат от ежедневната си работа), че спестяванията им няма да растат и в крайна сметка ще останат без пари. Така че мисълта за набутване на този капитал е неприятна и може да доведе до прекомерна предпазливост.

Това проблемно въздействие на ниските лихви предхожда Covid. Проучване от 2017 г. показа, че много американски пенсионери продължават да трупат спестявания дори след пенсионирането си. Хората, навлизащи в 80-те си години, са по-богати, отколкото в 60-те и 70-те си години, дори след приспадане на инфлация, най-вече защото не харчат толкова, колкото богатството им е можело да позволи. Всъщност най-богатите са харчели с 53% по-малко, отколкото биха могли.

Поведенческата икономика също така сочи, че хората са по-малко склонни да похарчат капиталовата печалба, отколкото приходите от лихви или дивиденти. Обосновката е, че те предпочитат сигурността на „птичето в ръка“ пред нереализираната и по-малко предвидима капиталова печалба.

Друга причина за това нежелание да се харчат спестявания е, че хората все повече биват карани да поемат целия риск при осигуряване на пенсионирането си.

В миналото най-щастливите пенсионери имаха индексирани с последната заплата пенсии, които осигуряваха редовен, гарантиран доход. За по-голямата част от останалите продуктите с гарантиран анюитет можеха да репликират индексирания доход, на определена цена. Така или иначе, винаги знаехте колко можете да похарчите всеки месец и нямаше риск спестяванията ви буквално да „свършат“.

Днес хората по-често поемат целия риск, като инфлацията и волатилността на пазара, да не говорим за вероятността просто да „надживеят” парите си. Пенсиите, базирани на последната заплата са далеч по-рядко срещани, а доходите, плащани от анюитетните схеми, са много по-ниски, отколкото някога бяха, тъй като лихвите са толкова малки. В този смисъл предпазливостта е разбираема.