Байдън трябва да се заеме с инфлацията, която Фед игнорира

Икономистите и обикновените хора изглежда никога не могат да са на едно мнение за инфлацията. Разглеждайки последните данни, че потребителските цени в САЩ са се покачили с цели 4,2% през април на годишна база, централният банкер ще каже, че увеличението е много по-скромно (с 3%), след като волатилните разходи за храна и енергия бъдат игнорирани. Средностатистическият човек обаче ще отвърне, че това не му помага особено, когато се опитва да зареди колата си по пътя към супермаркета, пише Матю Иглесиас за Bloomberg. 

Добрата новина е, че Федералният резерв умишлено е изолиран от ежедневната политика. Това означава, че председателят Джей Пауъл може да запази курса със своята рамка за „таргетиране на средната инфлация“, докато президентът Джо Байдън и членовете на Конгреса могат да предприемат действия, за да отговорят на ценовите проблеми, които касаят най-много обикновените хора: онези ежедневни артикули, които се купуват често, дори и да не съставляват непременно огромен дял от общите потребителски разходи.

Това е здравословно разделение. И двата вида инфлация имат значение за различни хора и по различни начини, а централната банка и правителството могат да допълват работата си взаимно, помагайки на американците да излязат от пандемичната икономика.

Мъдростта произтича от признаването на това колко е странна концепцията за инфлацията на икономистите.

Идеята им е да се изключи движението на цените в хранителния и енергийния сектори, тъй като те са склонни на силни колебания, но и защото тези колебания често се доминират от „реални“, а не от монетарни фактори. Например, напоследък цените на пилетата нарастват не заради печатането на пари, а защото Tyson Foods очевидно е заложила на лоша партида петли.

Федералният резерв правилно се концентрира върху по-бавните промени в големи сектори на икономиката като жилищния, здравеопазването и трайните стоки. Но това означава, че често се фокусира върху цени, които рядко биват плащани.

Разходите за закупуване на употребявана кола, например, нараснаха с 10% през април, но през даден месец малко хора купуват такива коли. Най-големият компонент на индекса на потребителските цени (CPI), който влезе в заглавията миналата седмица, е цената на жилищата. Тя се изчислява, като се разглеждат наемите и след това се определя еквивалентна наемна цена за жилищата, обитавани от собственици. Тъй като повечето американци живеят в собствени домове, това означава, че най-големият компонент на CPI e статистическа конструкция, която никой не плаща.

Разбира се, има основателна причина за това. Ако се опитвате да наравлявате цялата американска икономика, трябва да обърнете внимание на това, което има значение за нея - а жилищата имат голямо значение. Както и неща като цената, която Medicare плаща на доставчиците на медицински услуги.