Скоростта на парите, а не количеството им движи борсата

През последната година кривите на паричния агрегат M2 в САЩ (кеш, депозити, сметки на паричния пазар) и американския индекс S&P 500 се движат в тандем нагоре. M2 бързо се увеличава поради количественото облекчаване (QE):

Федералният резерв купува ценни книжа, като по този начин създава нови пари. Защо S&P расте бързо, е по-малко ясно. Фактът, че напоследък двете криви се движат синхронизирано насърчава популярната причинно-следствена връзка: "Фед печата пари, които трябва да отидат някъде и това е фондовият пазар".

Преди няколко дни забелязах, че тази връзка е погрешна, тъй като кешът не се трансформира в акции. Когато купувам такива, продавачът получава пари, които не са "на фондовия пазар", пише Робърт Армстронг за Financial Times.

Това, което всъщност се случва, е, че всички допълнителни пари, които циркулират наоколо, карат хората да ги желаят по-малко спрямо акциите, и това увеличено относително търсене на акциите тласка цените нагоре. Ето как QE влияе върху цените на акциите (или по-скоро един начин за това; други хора, особено централните банкери, предпочитат историите за това как QE намалява дисконтовия процент, което ще засегна по-надолу).

Ерик Барталон, ръководител на глобалните изследвания на капиталовите пазари в Allianz Research, отбелязва, че този процес се самоограничава. С покачването на цените на акциите, теглото на кеша спрямо тях в портфейлите намалява до ниво, при което инвеститорите са щастливи, след което спират да търгуват толкова много и цените се стабилизират. Така че не става въпрос Фед просто да наводнява пазарите с пари. Има междинен фактор: относителното предпочитание на инвеститорите към кеш.

Аргументът на Барталон, който намирам за доста убедителен, е, че a) предпочитанието на инвеститорите към кеша не е стабилно и б) Фед не може да го контролира във важните моменти, т.е. когато пазарите спадат, казва още Армстронг. Можете да проследите нестабилното предпочитание на инвеститорите към кеш, като разгледате скоростта на парите в обращение, или колко бързо те се разменят.

Барталон ми каза: "Цената на активите зависи от циркулацията, а не от количеството на парите, а историческият опит ни показва, че централните банки не контролират скоростта на парите, особено на капиталовите пазари".

Сега разбираме защо централните банкери предпочитат представата, че чрез QE контролират дисконтовия процент, който определя стойността на акциите, като поддържат ниска доходността по държавните облигации. Защото този лост на теория ще работи, дори ако инвеститорите изведнъж решат, че искат повече кеш - което правят, когато пазарите спадат.

Дългосрочната диаграма на Барталон за скоростта на парите на фондовия пазар (стойността на ежедневните транзакции, разделена на M2) спрямо борсовите индекси показва успоредно движение, като скоростта бързо спада при понижение на пазара. Изводът е, че огромният обем пари сам по себе си не може да поддържа фондовия пазар.