Пазарните разкази изместиха фундамента

Меме (комични – бел. прев.) акциите: Колективната сила на интернет може да се опълчи на системата! Форумът r/Wall Street Bets може да идентифицира силно „скъсени” акции и чрез масови покупки да предизвика криза за продавачите на късо. Власт на хората!

Идеята за меме акциите като разказ ме накара да се обърна към професора от Йейлския университет и Нобелов лауреат за икономика Робърт Шилер, за да попитам дали „всичко е разказ“ е едно надценяване, посочва Бари Ритхолц. Той е автор на „Разказна икономика: как историите стават вирусни и стимулират големи икономически събития“. В имейл комуникация Шилер посочи, че разказът е само половината от истината:

„Една история става новост не защото е истина, а защото степента й на заразност се е повишила или степента й на възстановяване е спаднала, точно както вирусите могат да имат изненадващо ново разпространение поради лека мутация. Степента на заразяване на историите се влияе от такива неща като бегла прилика със скорошни събития, връзки със знаменитости, и дори понякога от техните скандални лъжи."

Следователно, присъщата сила на разказването на истории е само част от картината. Голяма част от влиянието на разказа идва от вирусността на сюжетната линия. Една добра история може да ви убеди, но една страхотна може да стане „вайъръл” (вирусна, ткоято се разпространява масово и бързо – бел. прев.) Биткойнът се превръща в актив за трилион долари не само заради силата на историята зад него - митът за Сатоши Накамото (псевдонимът, използван от създателите на цифровата валута – бел. прев.), технологичните приложения на блокчейн, присъщият недостиг на биткойни и интервенциите след финансовата криза от правителствата по света – а и заради това, че разказът намира отклик у толкова много различни групи инвеститори.

Но тези „повествователни заблуди” представляват очевиден риск за инвеститорите. Когато вярваме на убедителна история, която се оказва невярна, в крайна сметка можем да завършим с активи на много по-малка стойност от това, което е внушавала историята. Това важи особено за ежедневното ценово действие на пазара, което може да бъде „шумно (статистически – бел. прев.) и ирационално“.

Шилер добавя, че цените на акциите са в значителна степен движени от разкази, но с течение на времето те се връщат към реалността: „Повтарям, че теорията за ефективните пазари е [поне] наполовина вярна“. Следователно вирусните разкази могат да бъдат първоначалните двигатели на по-високите оценки, но в крайна сметка тези компании трябва да реализират ръст на приходите и печалбите.

За да актуализираме това, което веднъж каза Бенджамин Греъм, бащата на инвестирането в подценени активи: „В краткосрочен план пазарът е разказна машина, но в дългосрочен план е такава за развенчаване на разказите.“