Основната заплаха за западния свят не идва от Китай

Алиансът на демокрациите се завърна. Нещо повече, основната му цел е да се противопостави на Китай. Това бяха големите теми при неотдавнашното пътуване на Джо Байдън до Европа. Желанието за съживяване на американските съюзи след ерата на Тръмп е логично. Но новият фокус крие рискове, пише Мартин Уулф за Financial Times

Джефри Сакс от Columbia University написа, че „нямаме нужда от Г-7“. Не съм съгласен. Логично е богатите демокрациите да координират политиките си в области на общи интереси и споделени ценности. Това е особено вярно, когато самата демокрация е в рецесия и властта се отдалечава от САЩ и техните съюзници, особено в посока Китай.

Възходът на Китай е най-важната стратегическа реалност. Тази година, според МВФ, той ще генерира 19% от световния БВП (по паритет на покупателната способност), спрямо 7% през 2000 г. И все пак богатите демокрации остават най-голямата икономическа сила в света. Държавите от Г-7 ще генерират 31% от световния БВП, а 37-те демокрации с високи доходи - 42%.

В търговията също Г-7 ще генерира 31% от световния износ на стоки и ще поеме 36% от световния внос, срещу съответно 15% и 12% за Китай. Демокрациите с високи доходи генерират 55% от световния износ и поглъщат 57% от световния внос.

Те имат и най-производителните икономики в света по отношение БВП на глава от населението, докато Китай е на едва 75-о място. Там се намира огромното мнозинство от водещите световни компании, най-големите международни финансови пазари, най-престижните университети и най-влиятелните медии. САЩ пък разполагат с най-мощната армия в света. Освен това, въпреки всичките си недостатъци, идеалът на либералната демокрация си остава привлекателен за много от хората по света.

Със сходни икономики и политически системи, демокрациите с високи доходи трябва да координират регулацията в области като финанси, цифрови технологии и конкуренция. Те също трябва да защитават основните си ценности, като свободата на изразяване, срещу външна намеса, предимно от Китай.

В обобщение, демокрациите с високи доходи имат свои собствени ценности и интереси, както и способност да ги защитават, особено ако действат заедно. Това е основанието за сътрудничеството. Но Сакс също има право: да казваш на останалия свят какво да прави е едновременно погрешно и неработещо.

Както Иън Морис от Станфорд пише в своята провокативна книга „Война! За какво помага?, „Европейците водиха петстотин години война срещу останалия свят“. Той не го е забравил. Десетилетията след разпадането на Съветския съюз допълнително подкопаха доверието в компетентността и ценностите на Запада, като донесоха безразсъдството на „войната срещу тероризма“, войните в Афганистан и Ирак, глобалната финансова криза, излизането на Великобритания от ЕС и избирането на Доналд Тръмп. В комюникето от последната среща на Г-7 се говори за споделен ангажимент за „международно сътрудничество, многостранност и отворен, устойчив, основан на правилата световен ред“. Днес това предизвиква само смях. Байдън се надява, че Тръмп е бил отклонение. Уви, той все още може да се върне.