Америка се нуждае от мерки от страна на предлагането

Те трябва да насочат фокуса си към стимулите от страна на предлагането в законопроекта. Например, демократите отдавна искат да увеличат броя на бенефициентите на Medicaid, които биха могли да получат грижи у дома или в общността. Белият дом обвърза тази цел с по-висока минимална заплата за работещите в домашните грижи, както и с мандати на работодателите, предназначени да насърчат синдикализма.

Този тип мандати намаляват гъвкавостта на работодателите, влошават недостига на работна ръка и подклаждат инфлация. По-добре би било, ако работодателите - особено тези, които се възползват от стимулиращите разходи - отговорят на затегнатия пазар на труда, като разширят обхвата на работниците, които са готови да наемат, и като похарчат повече пари за тяхното обучение.

Това ще увеличи работната сила и ще повиши производителността на по-маргиналните работници. Всеки от тези ефекти би смекчил инфлационния натиск. Това няма да предотврати увеличението на заплатите в резултат на затегнатия пазар на труда, но придружени от повишаването на производителността и по-големия брой работници, тези заплати ще бъде по-малко вероятно да поставят началото на страховитата спирала с цените.

Друг пример: Демократите от Конгреса искат да увеличат предлагането на достъпни жилища. Всеки план за по-големи разходи за такива жилища обаче трябва да включва агресивни мерки за увеличаване на общото предлагане на жилища.

Докато предлагането на жилища е ограничено от разпоредбите за земеползване, усилията за увеличаване на достъпността само ще увеличат маржовете на печалба на наемодателите. Жилищни кредитни програми като тази, проектирана от вицепрезидента Камала Харис по време на нейната кампания, щяха да дадат повече пари на наематели с ниски доходи и в неравностойно положение - но новата им покупателна способност би повишила наемите като цяло.

Улесняването на изграждането на повече домове и по-гъсто населени квартали ще окаже натиск надолу върху наемите на целия пазар, както и ще осигури повече жизнено пространство за тези, които могат да дойдат, за да се възползват от нова работа. И двата ефекта - по-евтини наеми и повече работници на местния пазар на труда - облекчават инфлационния натиск.

Анализаторите и политиците може да са на различни мнения дали пандемичните разходи са прекомерни и дали те бяха разпределени така, че да забавят растежа на заетостта. В същото време е ясно, че нито предлагането на работници, нито на стоките, които те произвеждат, се увеличават достатъчно бързо, за да успокоят инфлационните страхове. Поради тази причина Конгресът трябва да бъде особено фокусиран върху ефектите от страната на предлагането, докато обсъжда следващия си голям разходен законопроект.