Brexit на Борис Джонсън бе пирова победа

Неизбежно е, особено с оглед на очевидното желание на правителството на Обединеното кралство за търкания с ЕС, отношенията да останат отровни за неопределено бъдеще. Неизбежно е и Обединеното кралство да загуби повече от това, отколкото ЕС. 

Ами икономическите резултати? Брекзит, разбира се, не е единственият шок, който удари британската икономиката през последните пет години. Другият е Covid-19. Но трябва да се отбележи, че между второто тримесечие на 2016 г. и първото на 2021 г. икономиката на Обединеното кралство се сви с 4,3%. Представянето на Италия беше подобно. Но икономиката на еврозоната нарасна с 1,3% през този период. Brexit също нанесе голям първоначален шок върху обемите на търговия. Оттогава настъпи възстановяване, но търговията на Обединеното кралство в крайна сметка ще се окаже по-малка, отколкото би била в противен случай.

Ефектите от това ще се натрупват с течение на времето и ще се проявят като по-лоши икономически резултати, отколкото по-добри.

Това повдига въпрос: какво в крайна сметка ще означава "връщането на контрола"?

Няма съмнение, че Brexit премахна ограниченията върху правителството. Британските премиери с големи мнозинства винаги могат да правят по-голямата част от това, което искат, стига да запазят парламентарната си подкрепа. Сега правителството не трябва да се тревожи и за правилата на ЕС. Така че правителството (за което гласуваха 44 процента от електората) може да действа дори по-свободно от преди.

Тази форма на колективен контрол може да означава много за мнозина. Независимо от това, в много области, където е необходимо международно сътрудничество, Brexit не е увеличил контрола върху избора. Обединеното кралство все още трябва да убеждава други страни. Но сега му липсва платформата в ЕС, от която да го прави.

Ами британците? Върнаха ли обратно контрола върху живота си? Най-малкото, фирмите, търгуващи с ЕС, и хората, които искат да работят и учат там, загубиха много контрол, а не си върнаха.

Не можем да знаем какво ще мислят идните поколения. Но за мен днес обещанията за Brexit изглеждат до голяма степен химери. Излизането от ЕС не само няма да увеличи контрола, но ще го намали там, където е най-важно за отделни хора и дори за широката общественост като цяло. Умелите демагози трансформираха общественото недоволство във враждебност към ЕС, който нямаше вина за това, което хората не харесваха у него, освен миграцията.

Статистиката на Обединеното кралство е много лоша по този въпрос: броят на гражданите на ЕС, търсещи „уседнал статут“, се оказа 5,3 милиона до март 2021 г., значително повече от очакваното. Но поразително е, че притокът на мигранти от останалия свят сега скочи, след като този от ЕС намаля.

В дългосрочен план Brexit вероятно ще нанесе вреда на Обединеното кралство, може би дори ще го разцепи, като същевременно ще засили солидарността на ЕС. Ако е така, той със сигурност ще бъде оценен като пирова победа.