Новата стратегия на ЕЦБ е добре дошла актуализация

Европейската централна банка (ЕЦБ) отдавна се откроява сред другите подобни институции в света с рестриктивния си инфлационен уклон. Мандатът й за ценова стабилност - залегнал в международен договор - беше тълкуван като призив инфлацията да остане близо до, но под 2%. Резултатът от прегледа на стратегията на ЕЦБ, първият от 2003 г. насам, е скромна, но добре дошла актуализация, която помага не само да се направи институцията по-конвенционална, но и да се направят нейните цели далеч по-ясни, пише Financial Times в редакционен коментар.

Публикуването на прегледа представлява следващата стъпка в раздялата с консервативната монетарна политика на Бундесбанк (германската централна банка), която бе пренесена в ЕЦБ. Европейската централна банка вече ще има симетрична инфлационна цел; инфлация, която е под или над целта от 2 процента, ще бъде "еднакво нежелана", по думите на президента Кристин Лагард. Освен това ЕЦБ ще толерира преходен период на „превишение“ на целта, ако продължителният период на почти нулеви лихвени проценти застрашава репутацията на централната банка в постигането на целта й за инфлацията. 

Освен че има достойнството да бъде по-ясна, новата цел отхвърля рестриктивния инфлационен уклон на централната банка. Това е логично. ЕЦБ трайно не изпълняваше целта си за инфлацията след финансовата криза от 2008 г. Всъщност еврозоната често флиртуваше с дефлацията, показател за степента на излишна безработица и недостатъчни инвестиции в региона на единната валута. Един по-агресивен подход - централната банка беше една от последните големи монетарни институции, приели количественото облекчаване (QE) - можеше да доведе до по-силно и по-стабилно възстановяване. В четвъртък Лагард заяви, че нови, неконвенционални инструменти като QE ще останат част от арсенала на ЕЦБ.

Промяната обаче е по-малко радикална от очакванията на мнозина и със сигурност не представлява ревизиран из основи подход към паричната политика. За разлика от Федералния резерв, ЕЦБ няма да таргетира „средна инфлация“, позволявайки цените да се покачват по-бързо, за да компенсират минали неизпълнения на инфлационната цел. Включването на жилищата в предпочитаната мярка за инфлацията на ЕЦБ е ограничено до „имплицитния наем на собствениците“ - който обикновено се променя с малко от година на година - вместо действителните цени на жилищата. „Планът за действие в областта на климата“ пък не бе нещо повече от проверката дали компаниите, от които ЕЦБ купува облигации, действат в съответствие с целите на Парижките климатични споразумения.

Това може да е цената на консенсуса. Прегледът приключи два месеца по-бързо от планираното - вероятно показвайки липсата на силни разногласия в управителния съвет, който включва ръководителите на националните централни банки в еврозоната. Това може да е и свидетелство за политическите умения на Лагард - нейният предшественик Марио Драги често е бил по-провокативен към представителите на монетарно рестриктивните държави членки.

Независимо от това, политиката на по-разхлабената монетарна рамка вероятно ще бъде толкова трудна, колкото и икономиката й. По-активната ЕЦБ се осланя на подкрепата на германското правителство: дори когато Драги се сблъска с бившия германски финансов министър Волфганг Шойбле, с Бундесбанк и с членове на германския парламент по време на кризата в еврозоната, той можеше да разчита на подкрепата на канцлерката Ангела Меркел. Следващият канцлер едва ли ще има нейния статут или доминация в европейската политика, но по подобен начин трябва да защитава независимостта на институцията.

Като цяло пакетът е закъсняла стъпка по пътя на ЕЦБ към по-нормална централна банка, а не в посока „голяма Бундесбанк“. Промените в целта й са скромни и разумни. Те обаче не могат да заменят съществените действия. Сега ЕЦБ разполага с по-точна цел, към която да се стреми; дали ще може да я изпълни е друг въпрос.