Решение ли са технологиите за улавяне на въглеродни емисии?

Идеята за улавяне на въглеродните емисии носи надежда за намаляване на глобалните емисии въглероден диоксид на фона на заявките за въглеродна наутралност до 2050 г., направени от много държави и компании, включително и от петролната и газовата индустрия.

Но тази технология не е решение за плановете за борба с климатичните промени, признават и еколози, и учени, и неправителствени организации, пише CNBC.

Улавянето на въглеродните емисии, съхранението им и дори повторната употреба, е сочено като една от възможностите за топлоцентралите, работещи на въглища. Подобна идея беше представена преди дни и за централите в Маришкия басейн.

Технологията е български патент на проф. Жеко Ганев и гарантира 97% оползотворяване на въглеродния диоксид до метан, разказа авторът на проекта пред БНР. Метанът може да бъде ползван допълнително от газови турбини, които ще произвеждат електрическа енергия.

КНСБ настоява проектът да бъде включен в Плана за възстановяване, с който България кандидатства за парите за възстановяване, които ЕС отпуска след пандемията от коронавируса.

По света има и други проекти - за улавянето на въглеродния диоксид не от съоръженията, а директно от въздуха, и доставката - през газопроводи или други методи, за повторно използване или пък за дългосрочно съхранение.

Тези планове изглеждат добре на хартия, но имат и критици. "Има много причини улавянето на въглерода да е лошо решение за климата. Първата и най-важната е, че това не е необходимо", коментира Карол Мъфет, изпълнителен директор на Центъра за международно право на околната среда (CIEL), пред CNBC.

За него повечето обещаващи проекти вече десетилетия са на етап проучвания.

За първи път улавяне и съхранение на въглероден диоксид се прилага през 1972 година в Тексас. Тогава местните газови централи започват да улавят емисиите си да ги продават на петролните компании, за да възстановяват петролните залежи.

Няколко години по-късно започва проучването на този процес във връзка с опазването на околната среда. Днес, близо 50 години по-късно, има едва 21 големи проекта от икономическо значение в световен мащаб и около 40 проекта в процес на разработка.

Според анализатори от CIEL технологията се оказва неефективна, неикономически изгодна и несигурна, и дори рискова, защото "отвлича" вниманието от енергийния преход. Тя няма да може да окаже влияние в усилията за бързото намаляване на емисиите и постигането на целта за недопускане на ръста на глобалните температури с над 1,5°С. Опитите за развитието на тази технология само отдалечават компаниите от по-обещаващата алтернатива на възобновяемите източници.

В доклад от CIEL отбелязват още, че за внедряването на методи за улавяне на емисии до момента са похарчени миларди, но резултатите са все още незадоволителни, а разходите - твърде високи.

Не всички са толкова негативно настроени - Международната агенция за енергетика (МАЕ) например е категорична, че технологията още не е разгърнала своя потенциал и може да има голяма роля при постигането на целите за въглеродната неутралност.

В агенцията виждат няколко основни сфери на приложение на улавянето на въглерода - енергийната инфраструктура, тежката индустрия, както и при производството на водород от природен газ.

Към момента работещите съоръжения улавят по около 40 млн. тона въглероден диоксид годишно. Реализацията на планираните ще удвои капацитета в глобален мащаб, посочват още от МАЕ.