САЩ и Китай трябва да продължат буквално да инвестират в отношенията си

Мрежата от търговски връзки, сближаваща двете най-големи икономики в света през последните две десетилетия, ерозира. В началото на кампанията за номинацията на демократическата партия за президент Джо Байдън и Камала Харис се очертаха като най-малко конфронтационната двойка по китайските въпроси. Администрацията им обаче не предлага съществено скъсване с търговското напрежение от епохата на Тръмп, а по-скоро приемственост и ескалация, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

Правителството на САЩ работи по дигитален търговски пакт, който ще установи стандарти за защита на данните и за електронната търговия, имащи за цел да изолират Китай, казаха наскоро запознати с въпроса пред Bloomberg News. Американските дипломати няма да рестартират срещите за стратегически икономически диалог, които бяха крайъгълен камък в отношенията между САЩ и Китай при администрациите на Джордж Буш и Барака Обама, но бяха изоставени при Доналд Тръмп, а администрацията на Байдън в петък предупреди компаниите, работещи в Хонконг, че са изправени пред рискове, подобни на тези от оперирането в континентален Китай.

Колко важно е всичко това? Зависи много от ролята, която играят търговските връзки за поддържането на неспокойния мир между двете велики сили. По време на Студената война разделянето на света на капиталистически и комунистически блокове, които почти не търгуваха, изостри заплахата, че всеки момент може да избухне конфликт. След това обикновено се твърдеше, че разпространението на либералния интернационализъм и свободната търговия премахва подобни рискове.

Това не е нова идея. „Ако на търговията беше позволено да действа до универсалната степен, на която е способна, тя щеше да изкорени системата на войната“, е написал някога англо-американският философ и революционер Томас Пейн. Ако приемем, че е бил прав, то е трудно е да се обясни ролята му във войната за независимост на колониите срещу най-големия им търговски партньор, Великобритания.

Всъщност примерите за избухване на война между големи търговски партньори са безброй. „Телеграфът и банката направиха военната сила икономически безполезна“, пише британският носител на Нобелова награда за мир Норман Ангел във влиятелния трактат „Голямата илюзия“. Пет години след публикуването на тази книга, англо-германско напрежение, което той отхвърляше, избухна в разрушителната Първа световна война. Вместо да бъде инструмент за мир, самата търговия се превърна в оръжие за война, след като британците наложиха блокада, за да лишат Германия от суровини, а Берлин изпрати подводници за атака на търговски кораби.

Това предполага, че търговията е далеч по-малко възпиращо средство срещу влошаване на отношенията, отколкото бихме предположили. Едно проучване от миналия октомври, проведено от учени от университета Линган в Хонконг, установи, че макар подобряването на политическите отношения с Китай винаги да се е свързвало с увеличаване на търговията между 1981 и 2019 г., всъщност по-големият обем на търговия е водел до влошаване на отношенията почти толкова често, колкото и до подобряването им.

И все пак има една ключова разлика между настоящата ситуация и тази в дореволюционна Америка или довоенна Европа: инвестициите.