САЩ и Китай трябва да продължат буквално да инвестират в отношенията си

Прекъсванията в търговията със стоки се лекуват изключително бързо, тъй като вносителите и износителите намират алтернативни източници на търсене и предлагане - просто погледнете какво се случи с австралийския ечемик, след като Китай през 2018 г. започна антидъмпингово разследване, отрязвайки повече от половината от пазара за износ. Търсенето беше заменено от Саудитска Арабия и други страни.

Но преките чуждестранни инвестиции в реални физически активи не се възстановяват толкова лесно в случай на конфликт. Ако две държави влязат във война, фабриките и съоръженията на чуждите компании са изложени на риск от отчуждаване. Това ги превръща в дългосрочни залози за здравето на двустранните отношения - и от техните собственици може да се очаква да действат като енергични лобисти за мир, когато отношенията изглеждат напрегнати.

Това е една от причините да се надяваме, че дори последната поредица от твърдо говорене не води света по пътя отпреди 1914 година. Европейските воюващи страни през Първата световна война почти не бяха инвестирали една в друга, като вместо това капиталът им течеше към Америка, Русия, Скандинавия и техните империи.

За разлика от това САЩ и Китай са инвестирали около 460 млрд. долара една в друга, според данни на икономическата консултантска компания Rhodium Group. Макар че годишният приток на инвестиции се забави от пиковите си нива, няма признаци, че инвеститорите са се изплашили и се отдръпват, както бихте очаквали, ако те чуваха барабаните на войната. Всъщност американските инвестиции в Китай и китайските в Америка се увеличиха миналата година, за разлика от по-широка глобална икономика, където Covid-19 доведе до спад на потоците с 42%. Но големи проекти, като фабриката на Tesla в Шанхай на стойност 5 милиарда долара, изглежда все още се борят с трудностите от оперирането на фронтовата линии в едни рискови международни отношения.

Именно там обаче трябва да търсим признаци, че икономиката в отношенията между САЩ и Китай се влошава заедно с политиката. По-трудната среда за китайски листвания в САЩ, тъй като Пекин се стреми да затвори ключово информационно кранче, a американските законодатели засилват натиска по въпросите на корпоративното управление, накара двете страни да заговорят на един език.

В крайна сметка това ще има значение много повече от състоянието на търговските отношения между двете най-големи икономики в света. Тези, които искат да избегнат задълбочаващ се разрив, трябва да приветстват знаците, че поне министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън иска да види затопляне. Търговските мита на администрацията на Тръмп засегнаха американските потребители и страните трябва да запазят икономическата си интеграция, каза тя в интервю пред New York Times.

Както при всяко партньорство, това, което ще получите от едни международни отношения, зависи от това, което влагате в тях. Ако инвестициите сега започнат да повяхват, бъдещето на САЩ и Китай би изглеждало далеч по-мрачно.