Държавите от Централна и Източна Европа поглеждат към Тайван

Въпреки нарастващото чувство за свързаност между някои страни от Централна и Източна Европа и Тайван, на мнозина изглежда, че малката островна държава, призната за независима от само 15 страни по света, не може да предложи реалистична бизнес и търговска алтернатива на втората по големина икономика в света.

„Тежката реалност на политиката на властта може да затрудни Тайван да бъде жизнеспособна алтернатива на търговските отношения с Китай“, казва Уей Чин Ли, професор по политика и международни отношения в Университета Уейк Форест, пред медията.

Чеслав Тубилевич, преподавател по политика и международни отношения в Университета в Аделаида, Австралия, допълва, че „на този етап е невъзможно да се каже дали отварянето на офиса в Тайпе ще улесни търговията с Тайван и тайванските инвестиционни потоци за Литва. Това може да стане в ограничен мащаб, но поради малкия си пазар Тайван не може да замени Китай по никакъв смислен начин“.

Въпреки това Тубилевич посочва, че сегашните нива на китайски инвестиции в части от региона остават скромни, което е позволило на страните да се обърнат към Тайван.

„През последните години все по-репресивната вътрешна политика на Пекин, потискането на демократичното движение в Хонконг и намесата в Литва, съчетани с относителната незначителност на китайския пазар за литовската икономика, създадоха възможност държавното ръководство да преосмисли китайската политика“, казва той.

„Случаят с Литва е симптоматичен за по-широка тенденция на охлаждане на отношенията на страните от Централна и Източна Европа с Китай, която започна много преди пандемията. Тази тенденция отразява общото недоволство от по-ниските от очакваните нива на търговия и китайски инвестиции “, добавя Кавалски.

Рудолф Фюрст, който е бил нает в първата тайванска дипломатическа мисия в Прага - Тайпейската икономическа и културна служба - от 1994 до 1995 г., а сега е изследовател в Карловия университет, Прага, споделя подобна гледна точка защо Чехия е сред страните, които преследват тесни връзки с Тайван.

„Според мен чешко-тайванските икономически отношения се обсъждат в медиите доста често, а в чешките медийни дебати Тайван се споменава почти като равен или дори по-подходящ инвеститор от Китай. Това отразява очевидното разочарование от ниското ниво на китайските инвестиции и изразяват благосклонност към по-привлекателния либерален и демократичен Тайван“, посочва той.

„Икономическите отношения между Тайван и Чехия са забележителни поради тайванските инвестиции - Тайван е един от водещите азиатски инвеститори в страната (изпреварвайки Япония и Южна Корея), главно в резултат на огромни инвестиции от Foxconn“, добавя Фюрст. По думите му производителят на електроника има основен принос Чехия да бъде четвъртата по големина тайванска инвестиционна дестинация в Европа, според данни на Министерството на икономическите въпроси на Тайван.

Междувременно експертите в Тайван са склонни да признаят прагматичните причини защо държавите в цяла Европа поддържат силни отношения с континентален Китай. „Мисля, че все повече държави в Централна и Източна Европа искат да бъдат себе си; те искат да избират своите приятели, но да не се отказват от Китай“, коментира Чън.

„Задълбочаването на отношенията с повече държави в Централна и Източна Европа няма да бъде ясен, предвидим процес. Тук-там ще има турбуленция, влошена от Пекин, и напредъкът ще бъде измерен и отбелязан със сигурност през следващите години“, допълва Антъни Ким от фондация Heritage.

„Въпреки това няма съмнение, че двустранните икономически отношения на Тайван със страните от Централна и Източна Европа постепенно се укрепват, ние постоянно завършваме подписването на двустранни споразумения“, казва още Чън.

„Целта не е да се създаде официална група, а да се допринесе за дискусии, основани на проблемите, които се ръководят от взаимни прагматични интереси и да надхвърлят всякакви символични взаимодействия“, заключава Ким.