Има ли значение кой е начело на Фед?

Ето истината. Балонът при активите от 2006 г. така и не се спука: той просто беше прехвърлен от частна в публична собственост, от допускането, че Фед ще спаси системата към реалността, в която го направи. Всъщност, по време на Голямата умереност, нерегулираната американска финансова система се намеси - неконтролирана - в прерогативите на Фед. По същество той отпечата прекомерни претенции срещу долари. Когато нещата се влошиха, през 2007-2008 г., Фед се втурна да запълва празнината. Можем да наречем резултата не толкова таргетиране на инфлацията, колкото таргетиране на цените на активите; и не толкова политика на баланса, колкото улавяне на баланса.

Все пак нямаме избор. Както посочи икономистът Робърт Трифин, за да оцелее доларът в света, той трябва да бъде вездесъщ и всемогъщ. Но ако е вездесъщ, неговото всемогъщество се намалява значително. Доставете достатъчно долари и в крайна сметка те няма да струват много. Уви, същото е вярно и в обратен ред. Защитете доларовото всемогъщество, като ограничите предлагането му, и вездесъщият долар изчезва за една нощ.

Междувременно колебливата структура на дълга на САЩ е ясна за всички. Никой не си представя сериозно намаляване на покупките на активи, дори ако пазарът от време на време се плаши. Трудно е да се избяга от очевидния извод. Няма значение кой е начело на Фед. Изберете си. Те трябва да продължат експанзията на долара или да се изправят пред разруха. 

Каква разруха ли? Отново вие я посочете. В тази среда всякакъв вид повишение на ставките би предизвикал низходящ цикъл или дори криза. През последните години регулаторите обсъждаха изчерпателно „нулевата долна граница“. Но долната граница може да бъде далеч по-малко притеснителна от каквато и да е „горна граница“. Предполага се, че някаква по-висока лихва по федералните фондове би довела до срив на финансовата система и дълговата структура. Каква е тази горна граница? Федерална лихва от 2 процента? Или 1 процент? Кой знае? Може да няма място за политики надолу, но също така има много малко за нагоре.

Всички ли са притеснени? Съвсем не. Федералният резерв твърди, че скорошната инфлация е преходна и прогнозата му все още е приглушена до края на 2021 г. Разни учени пишат подробно за това как господството на долара няма алтернатива. Мнозина смятат, че независимостта на централната банка е жива и здрава. Както се казва в неотдавнашна редакционна статия на FT, „независимостта на Федералния резерв е непокътната и под ръководството на Пауъл Фед използва тази независимост, за да измести политическата си рамка в подчертано експанзионистична посока“. За съжаление, това е друго противоречие в термините. Избягването на подчертано експанзионистични насоки е точно това, за което е предназначена независимостта на централната банка.

Няма значение. Нищо от това няма да продължи вечно. Ако перефразираме Леон Троцки, доларът може да не се интересува от инфлацията, но инфлацията със сигурност се интересува от долара. В някакъв момент през 2020-те очаквайте отвързани цени, фискално връщане назад, бързо повишаване на лихвите, срив на фондовия пазар, период на нисък растеж и, шепнешком, дори международен капиталов контрол.

Дотогава Голямото приспособяване ще продължи. Докато един ден ястребите не се спуснат и гълъбите не се разбягат. Тогава може отново да има значение кой управлява Фед.