Класовият конфликт се върна в икономическия дебат

„Платете им повече“. С тези три думи президентът Джо Байдън обобщи най-изненадващия резултат от пандемията: изглежда, че работниците имат пазарно предимство пред работодателите благодарение на широко разпространения недостиг на работна ръка. Макар че това чувство е най-силно в САЩ, съобщения за фирми, които имат трудности с намирането на персонал, се чуват и в голяма част от Европа, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Не трябва да изпадаме в крайности обаче. Милиони хора все още са безработни или на финансирани от правителството схеми за заетост. Доказателствата за натиск при заплатите не се превръщат в систематични и устойчиви високи темпове на растеж на възнагражденията. Секторните скокове при цените са свързани с тесни места във веригата на доставки, а не с разходите за заплати.

Така че сегашната представа за недостиг на работна ръка може да е само възприятие. Но ако се натрупат доказателства, че работниците системно поставят по-големи искания към своите работодатели от преди, значението на промяната ще бъде дълбоко. 

Фактът, че никой не предвиди това, сам по себе си е значителен. Все още се мъчим да разберем какво се случва. Докладите за недостиг на работна ръка съвпадат с докладите за финансови трудности, особено сред нископлатените работници. Дори в рамките на отделни сектори - като например някои части на гостоприемството в Обединеното кралство - много работодатели държат служителите си в принудителен отпуск, докато други отчаяно търсят повече персонал.

Възможно е тези несъответствия да са преходните болки на голямото преструктуриране на икономиката, при което дистанционната работа навлиза за постоянно. Но работниците изглежда са повече агенти, отколкото жертви от на този преход. Това контрастира с последните 40 години на преструктуриране на трудовия пазар, което до голяма степен бе наложено на работниците, а не предизвикано от тях.

По време на пандемията изобилстват истории за работници, решени да кажат „не“ на работни места, с които преди биха се примирили, но сега търсят нещо по-добро. Това също не са само откъслечни сведения. Ново проучване установява, че повече от една пета от американските работници - и 30% от тези под 40 години - са обмисляли сериозно промяна в кариерата от началото на пандемията.

Това изглежда като завръщане на нещо, което бе изхвърлено за десетилетия от центристките дебати за политиката и масовия икономически анализ: класовият конфликт и неговите икономически последици. За да бъдем точни, може да сме свидетели на проявлението на две остарели идеи: че относителната сила на икономическите класи променя макроикономическите резултати; и че макроикономическата политика определя тази относителна сила.

Трета и нова идея също е подложена на тест: че укрепването на „пазарната сила на служителите“, както се изрази Байдън, може да насърчи работодателите да увеличат както производителността на труда, така и производството, ако очакват силен ръст на търсенето.