Академичната икономика във Великобритания си остава мъжка дейност

Когато Елинор Остром стана първата жена, получила Нобеловата награда за икономика през 2009 г., тя каза: „Няма да съм последната“. Въпреки че се оказа права, моментът беше много закъснял за такава забележителна промяна. Освен това, Остром, която почина през 2012 г., спечели, въпреки че беше извън традиционната икономика. Та, има ли икономиката проблем с жените? Или жените имат проблем с икономиката? Това се пита Тим Харфърд на страниците на Financial Times.

По-рано през лятото Кралското икономическо общество (RES) публикува доклад, изследващ половия дисбаланс в икономиката във Великобритания. (Преди бях член на Съвета на RES, групата, която наблюдава дейността на Обществото.) Картината не е обнадеждаваща. Академичната икономика остава до голяма степен мъжка дейност и колкото по-високо е титулувана длъжността, толкова повече тя е доминирана от мъже.

Жените съставляват 32% от студентите по икономика (27% през 1996 г.) и 26% от академичните икономисти (18% през 1996 г.). За четвърт век този темп на напредък не е вдъхновяващ. Това е лоша новина и за икономиката. Икономистът Даян Койл, професор по публична политика в Кеймбридж, обобщава: „Не е възможно да развивате добра социална наука, ако сте толкова непредставителни за обществото.“

Проблемът изглежда много по-остър за академичната икономика, отколкото за икономиката като цяло. Половината от всички британски студенти по икономика над бакалавър са жени. След това изглежда, че тези жени се насочват към частния сектор (банките, консултантските компании и информационните технологии ги привличат) - или отиват в аналитични центрове, Английската централна банка или правителствената икономическа служба, всички от които имат по-голям дял на жените икономисти, отколкото университетите.

В международен план жените в момента управляват (или наскоро управляваха) Министерството на финансите на САЩ и Федералния резерв (Джанет Йелън, сега шеф на финансовото ведомство, преди на Фед – бел. прев.), както и МВФ (българката Кристалина Георгиева – бел. прев.) Главните икономисти както на МВФ, така и на Световната банка също са жени.

Така че изглежда много страннно, че академичната икономика е толкова недостъпна или непривлекателна за жените. Част от проблема е несигурността на младшите академични работни места във всички области и изискванията за публикуване на материали с френетична скорост точно в момента, в който много жени мислят да излязат по майчинство. Не би трябвало да е невъзможно да се преосмисли академичната работа, за да стане тя привлекателна и достъпна за хора с други изисквания към времето им. Досега обаче изглежда, че това не се е случило.