Европа приключи славните си дни на мащабни търговски сделки

Сключването на търговски сделки става все по-трудно за Европейския съюз (ЕС).

При предишния председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер търговските преговарящи в Брюксел бяха в процес на сключване на пактове с Канада, Япония, Виетнам, Сингапур и Мексико. Сега това изглежда като далечен спомен за най-големия търговски блок в света, пише Politico.

Загрижеността за правата на човека в Китай и опасенията за обезлесяването в Латинска Америка забавят осъществяването на програмата на ЕС за свободна търговия.

Сключването на търговски сделки вече не е просто инструмент да се зарадват германските производители на автомобили и френските фермери – което си е достатъчно голямо предизвикателство само по себе си. Търговските служители на ЕС сега трябва да се съобразят с климатичните промени и екологичното въздействие, както и със защитниците на правата на човека, преди дори да започнат да се пазарят за митата и квотите с преговарящите от другата страна.

Нарастващите обществени възражения срещу търговията означават, че Европейският парламент (ЕП) и столиците на ЕС все повече не желаят да подписват сделки, каквито ЕК сключи с политически неприятни партньори като Си Дзинпин от Пекин и Жаир Болсонаро от Бразилия.

Всичко това поражда голям въпрос: Може ли ЕС някога да постигне друга търговска сделка?

Разбира се, либерално настроеният глобален авантюризъм от епохата на Юнкер не е приоритетът, който някога е бил. Все по-често европейските държави сигнализират за по-протекционистичен път, който дава приоритет на стратегиите за търговска защита, като пренасочване на производството, стратегическа автономия в ключовите технологии и блокиране на вноса от страни с ниски екологични и трудови стандарти.

Това не означава, че еврократите напълно се отказват от надеждите си да възродят своите всемогъщи славни дни. В крайна сметка това е една от основните компетенции на ЕК – да сключва сделки от името на 27-те страни членки.

Служителите на ЕС например се надяват да съживят търговския двигател, като отнемат правомощия от националните столици. При ратифицирането на своя пакт с Мексико Брюксел поиска да изключи националните парламенти в основните части на сделката, което не се прие добре от страните.

Дори и Комисията да спечели тази борба за власт, тя ще трябва да се изправи пред ЕП. Търговската комисия на Парламента посочи, че незабавно ще гласува против големи сделки, като например сделката за свободна търговия с латиноамериканския блок Mercosur и инвестиционната сделка с Китай, ако бъдат представени в сегашните им форми.

Дори самата Комисия - отдавна известна със своя идеологически ангажимент към свободната търговия, променя динамиката. Въпреки че 85% от икономическия растеж се очаква да се генерира извън блока, Брюксел все повече гледа навътре в своята стратегия за търговия след пандемията.

„След вълната от нови споразумения през последните години Комисията ще насочи усилията си към отключване на ползите от търговските споразумения на ЕС, съчетани с категорично прилагане както на достъпа до пазара, така и на ангажиментите за устойчиво развитие“, посочва се в стратегията.

Мащабът на амбициите е далеч от стратегията на Комисията за глобалната Европа от 2006 г., която активно се стремеше към либерализация на търговията и достъп до пазара. В търговската стратегия за 2021 г. основен израз е „отворена стратегическа автономия“, която отговаря на стремежа на блока да увеличи самодостатъчността и да стимулира собствената си индустрия след пандемията от коронавирус.

Въпреки че фразата може да звучи като оксиморон, привържениците на свободната търговия на ЕС посочват, че неслучайно „отворена“ е първата дума в този израз. Те се борят срещу по-протекционистките сили в Комисията (и по-специално комисаря по вътрешния пазар Тиери Брьотон), за да гарантират, че търговията ще остане отворена.

Сега борбата се пренася в Съвета на ЕС, където Франция настоява думата „отворена“ да е след „стратегическа автономия“, до голяма степен за разочарование на други столици в ЕС.