ЕЦБ трябва да разграничи покупката на активи от лихвената си политика като Фед

Прогнозите за растежа и инфлацията в еврозоната почти сигурно ще бъдат преразгледани нагоре при този тримесечен преглед, но това не трябва непременно да означава по-затегната политика. Все още има дълъг път пред възстановяването на европейската икономика. Според Jefferies Financial Group икономиката на еврозоната в момента е на 82% от нивото си преди Covid, значително под данните за САЩ и Великобритания, които до голяма степен показват връщане към нормалността. 

Потребителската инфлация в еврозоната през август на годишна база се повиши до десетгодишен връх от 3%, но повече внимание ще бъде насочено към ръста на основния индекс на потребителските цени (изключващ храните и енергията – бел. прев.), който почти се удвои до 1,6% годишно, тъй като цените на индустриалните стоки скочиха. Но като се отчетат очакваните по-високи цени на храните и енергията, основните ефекти от миналогодишните намаления на данъка върху продажбите в Германия и резултатите от по-ранните продажби през лятото, няма голяма причина управителният съвет на ЕЦБ да се притеснява, че инфлацията ще се окаже значително повече от преходна. Промените в инфлационните очаквания са тези, които плашат централните банкери, особено при заплатите.

Въпреки това, след като се очаква инфлацията в Германия да се ускори до около 5% до ноември, очевидно ще има някои тревожни гласове на следващия управителен съвет. Най-гласовит вероятно ще бъде президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който заяви, че пандемичната програма за покупка на активи, известна като PEPP (Pandemic Emergency Purchase Programme), трябва да приключи с края на коронавирусната криза. В началото на август той уточни: „Първто P в абревиатирата на програмата идва от пандемия, а не от постоянна (permanent). Става въпрос за доверие.“

Лагард трябва да балансира призивите за оттегляне на подкрепата с необходимостта от повече време, за да може фондът за възстановяване на ЕС (NextGeneration) за 800 милиарда евро да набере инерция в по-слабите икономики. Монетарните стимули си остават смазочното масло на фискалните колела. Разделянето на двата ключови компонента - QE и лихвената политика - както Фед се опитва да направи, би могло да бъде един от начините за решаване на проблема.

Има много време да се реши какво ще замести PEPP - и това със сигурност ще е необходимо - но умерено намаляване на месечните покупки на активи може да предотврати вълненията, докато най-лошото от инфлационната вълна отмине. В крайна сметка това е най-гъвкавият инструмент, който ЕЦБ притежава. Важно е да се покаже, че монетарните стимули не винаги са еднопосочни. Колко ново би било това.