Оли Рен: ЕЦБ ще е предпазлива при оттеглянето на подкрепата заради коронакризата

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прояви голяма предпазливост при оттеглянето на мерките за стимулиране на икономиката и може да не дискутира бъдещето на своята програма за изкупуване на облигации, въведена заради пандемията, на септемврийското си заседание.

Това коментира в интервю за онлайн изданието Politico.eu членът на управителния съвет на ЕЦБ и управител на централната банка на Финландия Оли Рен.

Той коментира, че ЕЦБ „трябва да избягва грешките, които бяха направени през 2011 г. с ранното повишаване на лихвените проценти“ на фона на опасенията за инфлацията. По думите му „ролята на паричната политика е да гарантира, че няма да се сблъскаме с внезапен спад в икономическото възстановяване“.

ЕЦБ е обвинявана, че затягането на паричната политика през 2011 г. след световната финансова криза е задълбочило последвалата дългова криза в еврозоната. Базираната във Франкфурт институция оттогава се бори да убеди инвеститорите, че няма да започне да се бори с инфлацията преждевременно.

ЕЦБ ще проведе следващото си заседание по паричната политика на 9 септември и се очаква да обсъди бъдещето на своята програма за закупуване на активи, започната в отговор на икономическите последици от пандемията. На това заседание управителният съвет ще разполага с актуализирани данни за растежа и инфлацията, а ръководителите са склонни да запазват големи политически решения за заседания, на които се правят и нови прогнози.

Това се случва и в момент, когато Федералният резерв на САЩ обмисля да намали мащабната си програма за подкрепа, при условие че ръстът на работните места остане силен. Тези очаквания се засилват след изказването на управителя на Фед Джером Пауъл в петък в Джаксън Хол.

Каквото и да е съобщението на ЕЦБ през септември, възстановяването на икономиката не може да почива само на централната банка, казва Рен в интервюто. Той сравнява ролята ѝ с последната линия на защита на футболно игрище. Правителствата също трябва да играят своята роля в играта, за да осигурят растеж, коментира той.

По отношение на инфлацията Рен посочва, че заплатите на служителите също са важен двигател. „Ръстът на заплатите е критичният фактор за базовата инфлация“, допълва той.

Тъй като текущият растеж на заплатите все още е слаб, ЕЦБ ще бъде принудена да запази ниските лихвени проценти и да продължи да купува облигации, посочва той. „Средносрочната прогноза за инфлацията вероятно ще е същата като в прогнозата за юни, според моето четене. Това означава, че инфлацията остава доста под новата ни симетрична цел от 2 процента, което оправдава продължаването на позицията на приспособяваща парична политика“, казва той.

Инфлацията в еврозоната се повиши до 2,2% през юли, което е над целта от 2% на централната банка на еврозоната. Основната инфлация обаче, която изключва по-нестабилните категории като храни и енергия, и обикновено е по-значимата статистика за политиците, е само 0,7%.

Най-ранната възможна дата за прекратяване на стимулиращата програма на ЕЦБ е март 2022 г. Банката обеща да продължи покупките „докато прецени, че фазата на коронавирусната криза е приключила“.

Според Оли Рен обаче е твърде рано да се говори за това и да се направи такава преценка. „Все още има много несигурност в световната икономика и в еврозоната, главно поради разпространението на делта варианта на коронавируса и бавните темпове на ваксинация в някои части на света“, казва той и предупреждава, че „не сме излезли от размирните води“.