Икономическото наследство на Меркел

Заетост, заетост и още заетост

Може да се каже, че най-голямото постижение на Меркел бе необикновеният темп на създаване на работни места – особено за жените. Днес Германия отчита най-високото ниво на участие на жените в работната сила от всички страни в Г7, което бе подпомогнато от по-добрата детска грижа, казва водещият икономист за Германия в Oxford Economics Оливър Раку.

Също толкова забележителна е завишената заетост сред имигрантите. Нужен бе кураж на Меркел, за да не се откаже от политиката си от 2015 г., която привлече и интегрира над 1 млн. бежанци, бягащи от войните в Сирия, Афганистан и Ирак. Както веднъж самата тя каза, „можем да го направим“. И наистина го направи.

Същото обаче не важи за качеството на заетите лица. Голям дял от работниците все още са част от нискоквалифицираната работна ръка, като нещата са се подобрили слабо през последните две десетилетия. Много от позициите при жените също остават на непълно работно време, а само една компания в германския индекс на сините чипове Dax има жена за главен изпълнителен директор.

Нисък дълг, но и слаба визия и инвестиции

Въпреки пандемията Германия в момента е почти толкова богата, колкото винаги е била. Държавните сметки като цяло са здрави със сравнително ниски нива на дълг, което отчасти се дължи на закона за балансиран бюджет от 2009 г.

Но в същото време, въпреки че всичко изглежда толкова добре, „германската икономическа лодка не бе разтърсена от някоя грандиозна визия“, казва старшият икономист на Allianz Катарина Утермьол. Въпреки растежа и повечето работни места модернизацията е доста слаба. Според критиците ниските нива на публични инвестиции оставят страната зле подготвена за бъдещето.

Пренасочването на страната към възобновяемата енергия се ускори след инцидента с ядрения реактор във Фукушима и с новия германски план на Германия да се откаже от въглищната мощ до 2035 г. И въпреки това страната изостава спрямо останалите държави в Европейския съюз.

Емисиите от парникови газове на глава на населението в Германия са над средните за ЕС, има нисък дял на енергия от възобновяеми източници, както и по-високи въглеродни емисии от нови автомобили.

Същото важи и за пренасочването на Германия към дигиталната икономика. Липсата на инвестиции доведе до слабо навлизане на високоскоростния интернет, големи разлики в скоростта между селските и градските райони и под средното потребление на мобилен интернет.

Всички тези сектори „не получиха необходимото внимание“, казва Одендал. „Липсата на инвестиции вероятно е най-голямата слабост в икономическото наследство на Меркел“, казва Бжески.

Дори преди пандемията Германия се нуждаеше от публични инвестиции в размер на 450 млрд. евро, за да започне декарбонизацията, да подобри комуникациите, да засили образованието и да заздрави инфраструктурата – която не успя да удържи под натиска на летните наводнения. И наистина, нуждата от повече инвестиции се превърна в общ мотив сред някои от кандидатите за поста на Меркел.

„Кризата с Ковид-19 постави под лупа недостатъците [на Меркел], които новото правителство ще трябва да реши, за да гарантира, че зеленият и дигиталният преход ще бъде успешен“, казва Утермьол.