Изборните резултати в Германия носят риск за Урсула фон дер Лайен

Германската политика винаги влияе на Брюксел, но тъй като председателят на Европейската комисия (ЕК) е германка, резултатът от федералните избори в неделя може да разтърси изпълнителната власт на Европейския съюз (ЕС) по начини, невиждани преди.

Досега председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се радваше на подкрепата на своя наставник и колега християндемократ, канцлера Ангела Меркел, и в крайна сметка на подкрепата на ръководеното от консерваторите правителство на Меркел, пише онлайн медията Politico.eu.

Победа на изборите на социалдемократите (СДП) и техния кандидат за канцлер Олаф Шолц ще подготвят почвата за рядка и политически опасна ситуация в Брюксел: шеф на Комисията, смятан за необичаен съперник от водещата партия в собственото му национално правителство.

Изборната надпревара се затегна през последните дни, така че в никакъв случай не е сигурно, че СПД ще спечели. Резултатите от анкетите показват, че преднината пред Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел е малка.

Проучванията сочат също, че либералните свободни демократи могат да станат част от следващата коалиция в Германия - друго потенциално главоболие за Фон дер Лайен.

„Олаф Шолц има голямо институционално уважение, с което би се отнасял и към Урсула фон дер Лайен“, казва Удо Булман, германски социалдемократ, който е член на Европейския парламент (ЕП) от 1999 г. „Той обаче няма разбиране за политиците, които генерират само заглавия, но не предоставят съдържание. Г-жа Фон дер Лайен е известна с това“, допълва той.

Подобна враждебност е една от причините някои от съюзниците на председателя на ЕК да са все по-загрижени за това какво ще означава резултатът от изборите в Германия до края на мандата ѝ през 2024 г., да не говорим за шансовете ѝ за втори мандат начело на ЕК.

Балансът на силите се накланя към Франция

Потенциалните последици за дневния ред на Фон дер Лайен и политиката на ЕС като цяло сега са обект на яростни спекулации в ЕП, както и сред дипломати и служители в Комисията и Съвета.

Някои анализатори отбелязват, че Германия, повече от всяка друга държава от ЕС, има тенденция към стабилност в своите национални интереси и политически цели. Поради тази причина смяната на правителството в Берлин вероятно няма да има особено значение за председателя на Комисията. Други обаче казват, че ситуацията може да стане изключително трудна.

Когато Урсула фон дер Лайен беше номинирана за лидерския пост в ЕК през 2019 г., някои от най-яростните ѝ критици в Брюксел и Берлин бяха германските социалдемократи. На нея също се гледа със скептицизъм от много германски консерватори, които вместо да я смятат за основоположник на отдавна доминиращия ХДС, я виждат като доста откъсната от партията и по-социално прогресивна от много от нейните членове.

Фон дер Лайен беше избрана за най-високия пост в ЕС, като изпревари германския евродепутат Манфред Вебер, който беше официалният кандидат на Европейската народна партия (ЕНП), дясноцентристкия съюз, включително ХДС. Този ход създаде допълнително напрежение между нея и консерваторите.

Подкрепата на Меркел смекчи част от тази лоша воля и осигури център на тежест в дясноцентристката подкрепа за големите ѝ политически инициативи, най-вече гигантския фонд за възстановяване на икономиката на ЕС от пандемията, който включва исторически механизъм за поемане на съвместен дълг.

В най-сложния сценарий конфликт между ръководеното от социалдемократите правителство в Берлин и консервативния председател на Комисията би тласнал Урсула фон дер Лайен по-близо до френския президент Еманюел Макрон в търсене на политическата сила, необходима за прокарване на нейните приоритети през парламента, и за спечелване на единодушната подкрепа на 27-те държавни и правителствени ръководители в Европейския съвет.

Макрон, чиято партия La République En Marche е свързана с либералната група Renew Europe в ЕП, се гордее с неговите политици, които не поддържат партийни доктрини. Очаква се влиянието му да се увеличи, след като Меркел се оттегли, а някои дипломати и официални лица казват, че евентуална роля като защитник на Фон дер Лайен би му дала неоправдано влияние, тъй като вече е близък както с либералния председател на Европейския съвет Шарл Мишел, така и с върховния представител по въпросите на външната политика Жозеп Борел.