Слабостта на Запада се корени в самия него

Наречете го ерата на оптимизма. Преди двадесет и пет години, когато тази колона се появи за първи път, светът принадлежеше на либерализма. Съветският комунизъм беше рухнал, САЩ претендираха за еднополюсен модел, а Китай стана пазарна икономика. Европейската интеграция прогони демоните на национализма. Великобритания скоро щеше да бъде наречена „готина“, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Днешните политици се борят със свят, оформен от очакван сблъсък между САЩ и Китай, от съперничество между демокрацията и авторитаризма и от сблъсъка между глобализацията и национализма. Великобритания отново е болният човек на Европа. Ако това не ви звучи достатъчно мрачно, можете да добавите екзистенциалната заплаха от предизвикано от човека глобално затопляне.   

Лесното обяснение е, че през 90-те години Западът стана жертва на безнадеждна наивност. Гордеехме се с победата в Студената война. Жизненото равнище се повишаваше. Все още беше възможно, преди Facebook, да си представим интернет като глобална общност за добро. Във всеки случай човешкият инстинкт е да проектира настоящето в бъдещето. Не се ли движи историята по права линия?

Европа не беше невинна в това отношение. Либералните интернационалисти на континента се съюзиха с американските неоконсерватори в лансирането на голяма демократизираща мисия. Америка разполагаше с оръжия, но ЕС имаше своя „нормативна“ сила. Големи части на света бяха на път да станат европейски.

В голямото обръщане оттогава насам ръководеният от САЩ ред след Студената война отстъпи място на завръщането на съперничеството между великите сили, популисти от крайно дясно и крайно ляво издигнаха национализма в противовес на европейската интеграция, а меркантилисти се бореха за национален икономически суверенитет. В епохата на авторитарни силови лидери, начело със Си Дзинпин в Китай и Владимир Путин в Русия, демокрацията е в отбранителна позиция.

Сега западните политици рискуват друга голяма грешка, като определят Китай като най-належащото предизвикателство за стария режим. Казва ни се, че САЩ и техните съюзници трябва да концентрират енергията си върху обединяването на ресурсите си за отблъскване на тази заплаха. Това, от което се нуждаем, са повече подводници в Южнокитайско море.

Предвид войнствеността на Пекин, аргументът е примамващ. Но това представлява и изместване, извинение да не признаем какво наистина се е случило от 90-те години насам. Да, Китай растеше с много по-бързи темпове, отколкото повечето си представяхме. Но обяснението за отслабването на западните демокрации се крие до голяма степен при тях.