Германия и ЕС срещат равни предизвикателства за промяна на фискалното статукво

Все още няма бял дим, но писмените заключения от предварителните коалиционни преговори между социалдемократите, либерали и Зелените в Германия правят да изглежда почти сигурно, че трите партии скоро ще формират „коалиция светофар” (червени, жълти и зелени – бел. прев.). Това прави документа задължителен за четене за тези, които искат да разберат как краят на господството на Ангела Меркел и нейния Християндемократически съюз (CDU) у дома ще се отрази върху икономиката на Европа, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

На пръв поглед е лесно европейският наблюдател да се почувства разочарован. Ангажиментът да се работи „в рамките на конституционната дългова спирачка“ звучи като нежелание да се свали самоналожената усмирителна риза на Германия относно разходите. През последните 20 години германската сдържаност предизвика дестабилизиране на износа на капитал, забави възстановяването на Европа след 2009 г. и доведе до недостатъчни инвестиции у дома и непечеливши инвестиции в чужбина.

Тази очевидна приемственост е отразена в подхода към европейската политика. Документът възприема позицията на лидера на Социалдемократическата партия (SPD) Олаф Шолц „ако нещо не е счупено, не го поправяй“ относно фискалните правила на ЕС. Това е ужасно тесногръд сигнал, и то точно когато Брюксел подновява дебата за фискалната реформа. 

Други важни области за европейската икономика са напълно пренебрегнати. Не се споменават нито банковият съюз на ЕС (за насърчаване на трансграничното банкиране), нито съюзът на капиталовите пазари (за стимулиране на корпорациите да използват финансиране чрез облигации и акции). Напредъкът по двата проекта до голяма степен е в застой поради липса на политическо съгласие в ЕС.

Такава парализа е лоша за Европа, но и за Германия. Както на вътрешно, така и на европейско ниво, статуквото представлява пречка пред големите амбиции, около които предполагаемата коалиция се обедини. В техния документ се казва: „Искаме да направим 2020-те години десетилетие на инвестиции за бъдещето. Ето защо ние се стремим към политика, която значително увеличава както частните, така и публичните инвестиции." Това е правилната цел, особено след като инвестиционният бум е предназначен за крайно необходимите декарбонизация и цифровизация.

Но успехът в инвестирането в по-екологична, по-дигитална Германия ще зависи от това другите страни от ЕС да се чувстват способни да направят същото. Една, да не говорим за две, структурни революции са много по-трудни за осъществяване от всяка икономика, дълбоко интегрирана с други, ако те не се движат в същата посока с подобна скорост.