Германия и ЕС срещат равни предизвикателства за промяна на фискалното статукво

Както банковият съюз, така и съюзът на капиталовите пазари са от съществено значение за повишаване качеството на частните капиталови инвестиции в цяла Европа, нуждата от които рядко е била по-голяма. Пренебрегването на това от новото германско правителство би било пропиляна възможност, равняваща се на автогол.

Преди всичко, амбициите на коалицията ще изискват по-благоприятно за инвестициите фискално управление у дома и в ЕС. Партньорите обещават да няма големи увеличения на данъците. Като се има предвид ограничението (дълговата спирачка) на Германия по отношение на заемането, не е ясно как те ще финансират „значително“ по-големи публични инвестиции или стимули за частни такива - за които техният документ съдържа много отлични идеи. Обещанието да се освободят средства чрез намаляване на „разточителните“ и „неблагоприятните за климата“ субсидии и разходи е неубедително, като се има предвид разликата между нивата на инвестициите напоследък и това, което се изисква. Обещанието за намаляване на бюрокрацията в планирането е добро дошло, но би било наивно да се мисли, че то облекчава нуждата от допълнителни средства.

Дилемата - как да се мобилизират амбициозни инвестиции в рамките на правила, които ги обезкуражават - е една и съща на национално ниво и в ЕС. Ако задаващото се правителство не иска да бъде блокирано от самото начало, то трябва да търси подобни решения и на двете нива. Поддържането на дълговата спирачка означава намиране на простички начини за финансиране на инвестиции извън основния публичен баланс чрез специално създадени институции. Това може да включва и преосмисляне на техническите детайли на дълговата спирачка: може да се направи убедителен аргумент, че настоящите методи възприемат твърде строг възглед за производствения капацитет на Германия.

Ако новото правителство, и в частност либералите, не могат да приемат подобни ходове като такива „в рамките“ на спирачката, тяхното правителство никога няма да успее. Но ако ги приемат, те трябва да могат да проявят същия възглед и към правилата на ЕС. В края на краищата мнението на Шолц изглежда напълно съвместимо с преосмислянето на тези правила по много по-благоприятен за инвестициите начин, както Брюксел все още може да реши да направи.

Твърде рано е да се отчайваме, че промяната в Берлин означава малка промяна в Брюксел. Със сигурност ще помогне на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари да има германски канцлер, който е работил и по двата като финансов министър. Това ще изглади пътя за преосмисляне на фискалните правила на ЕС, ако германското правителство вече е направило същото у дома. Но за да се случи това, всички коалиционни партньори трябва да се възползват от възможността си да подкрепят драстични подобрения в икономическата политика на ЕС - в полза на самата Германия.