Отказът от въглищата може да струва до 13 трлн. долара само в Азия

Вицепрезидентът на Световната банка Аксел ван Троценбург е ветеран в своята организация. 62-годишният управляващ директор водеше преговорите за облекчаване на дълга на най-бедните страни (инициатива HIPC) за Световната банка през 90-те години на миналия век. В интервю за Handelsblatt Ван Троценберг критикува остро богатите индустриални нации. Според него те трябва да помогнат на по-бедните страни да се преборят с изменението на климата, ако светът иска да постигне целите за климата от Париж.

Мениджърът на Световната банка посочва огромните разходи за постепенното премахване на въглищата, които той оценява на до 13 трлн. долара само в Азия през следващите 20 години.

„Около една пета от глобалните емисии на въглероден диоксид идват от преработката на въглища. Повечето от Азия. Страни като Китай, Индия и Индонезия получават почти 60% от електроенергията си от въглища. Световната банка изчисли, че само в Азия постепенното премахване на въглищата ще струва между 9 и 13 трлн. долара. На Китай ще се паднат близо 10 трлн. долара от сумата“, казва експертът.

Дори останалите 3 трлн. долара биха означавали разходи от по 150 млрд. долара годишно в продължение на 20 години. Освен това всеки ден ще трябва да се изключва по една електроцентрала, работеща с въглища - в продължение на 20 години. Но това не се случва. Напротив: има планове за изграждане на още 300 въглищни електроцентрали през следващите няколко години, пояснява експертът.

Ван Троценберг също така предупреждава за страничните щети, причинени от изменението на климата, което според прогнозите на Световната банка заплашва политическата стабилност на много развиващи се страни и може да доведе до бедност още 100 млн. души.

„Пандемията на коронавируса все още не е приключила и не трябва да подценяваме рисковете. Що се отнася до ваксинацията, например, все още има крещящо неравенство между най-бедните страни и индустриализираните нации. В Африка по-малко от 4% от хората са напълно ваксинирани. Пандемията показа, че не можете да се защитите сами. Световната банка ще свърши своята част и ще предостави 20 млрд. долара за закупуването и администрирането на ваксини. В Рим трябва да говорим и за възстановяването на световната икономика, защото и тук има много неравномерно развитие между богатите и бедните страни. Икономиките в индустриализираните страни растат средно с около пет процента, в най-бедните страни растежът е само 0,5 процента“, казва вицепрезидентът на Световната банка.

Според икономиста кризата с коронавируса допълнително е изострила глобалното икономическо неравенство. Ван Троценберг твърди още, че структурата на дълга на по-бедните страни се е променила значително през последните години. „В миналото членовете на Парижкия клуб бяха основните кредитори, тоест преди всичко богатите страни от ОИСР. Днес страните извън Парижкия клуб са най-големите кредитори. Това прави разсрочването по-трудно. Има и частни купувачи на държавни облигации от по-бедни страни. На първо място, имаме нужда от по-голяма прозрачност относно това кой на кого колко дължи. В момента на най-бедните длъжници се разсрочват плащанията по лихви и главници. След това трябва да говорим за преструктуриране“, казва той. Иначе казано - за да се предотврати нова дългова криза, трябва да се намери последващ регламент за мораториума на дълга, който страните от Г-20 са предоставили досега на най-бедните страни.