Без ново финансиране природните ресурси може да станат твърде оскъдни и скъпи

Климатичната конференция на ООН (COP26) в Глазгоу е в ход, генерирайки дебати около ролята на инвеститорите в справянето с изменението на климата. Много от тях са фокусирани върху откриването на сигнали за добродетели сред управителите на активи по екологични, социални и управленски въпроси (ESG), пише за Financial Times Карина Фънк, портфолио мениджър и ръководител на устойчивите инвестиции в Brown Advisory.

Това е важно, но малко разсейващо в момент, когато нашата екзистенциална зависимост от стабилния климат трябва да бъде съчетана с мащабни климатични решения. Това изисква капитал, като индустрията за управление на активи е в привилегирована позиция да го осигури.

Като индустрия можем да започнем като признаем спешността. Дори ако спрем да изгаряме изкопаеми горива, глобалното затопляне ще причини смущения, към които можем да се приспособим, само ако запазим и възстановим най-мощните абсорбатори на въглерод в нашата планета (тропически и стари гори, торфени земи и т.н.)

Правителственото финансиране и това с нестопанска цел не се доближава до четирите трилиона долара годишно, които според оценките на Международната агенция по енергетика (МАЕ) ще са необходими до 2030 г., за да се поддържат глобалните емисии под контрол. Без ново финансиране природните ресурси може да станат твърде оскъдни и твърде скъпи, за да поддържат много бизнес модели.

Светът на инвестициите и речникът на природата, опазването и конкуренцията обикновено се сблъскват. Изменението на климата обаче изисква от нас да приведем капитала в съответствие с решенията за справяне с него.

Анализът на сигурността не е безразличен към природата. Помислете за стойността на продадените от компаниите стоки: строителни материали, храни и напитки, полупроводници, реагенти за последните иновации във ваксините. Отстранете един слой и вече говорим на езика на природата: дървета, палмово масло, кафе, злато, мед, биоразнообразие. Изчислено е, че повече от половината от световния брутен вътрешен продукт - на икономическа стойност от 44 трилиона долара - е изложен на умерен или сериозен риск поради природни загуби.

„Вземайте до изчерпване” е допускането на традиционните финансови модели. Днес е по-практично за инвеститорите да разберат рисковете за нашия „природен капитал“.

Една очертаваща се история на успеха е как засиленият инвеститорски контрол върху производството на палмово масло отдели някои вериги за доставки от екологично разрушителни практики за снабдяване. По-голямата част от доставчиците и купувачите сега се ангажират с нулево обезлесяване. Според Световния институт за ресурси 2020 г. е четвъртата поредна, в която обезлесяването на палмовото масло намалява. Това също е печалба за инвеститорите и бизнеса. Групата за опазване на природата WWF съобщава, че много компании от сектора са спечелили значително чрез ценови премии за устойчиви източници.