Климатичната конференция на ООН - триумф и катастрофа!

GFANZ се състои от водещите световни мениджъри на активи и банки, с общи активи под управление в размер на 130 трилиона долара. По принцип насочването на такива ресурси с оглед на нетните нулеви цели би имало огромен ефект. Но, отбелязва Карни, 100 трлн. долара е „минималната сума външно финансиране, необходима за ангажимента към устойчива енергия през следващите три десетилетия“. Това е предизвикателство.

Излишно е да се казва, че докато е възможно да се попречи на бизнеса да прави печеливши неща, то е невъзможно той да бъде накаран да прави неща, които смята за недостатъчно рентабилни, след отчитане на риска. За да инвестират бизнесът в необходимия мащаб, трябва да има ценообразуване на въглерода, премахване на субсидиите за изкопаеми горива, забрани за двигателите с вътрешно горене и задължителни финансови отчети, свързани с климата. Но също така трябва да има някакъв начин за насочване на огромни частни инвестиции към климатичния преход в развиващите се икономики без Китай.

GFANZ призовава за създаване на „национални платформи“, които да събират и съгласуват „заинтересованите страни - включително национални и международни правителства, бизнеси, неправителствени организации, организации на гражданското общество, донори и други участници в развитието - ...да се договарят и координират приоритетите”. Голям и спорен въпрос ще бъде споделянето на риска. Публичният сектор не трябва да поема всички рискове, а на частният да не се падат всички ползи от енергийния преход.

Много внимание е отделено на неуспеха на развитите страни да предоставят обещаните 100 милиарда долара годишно за финансиране на развиващите се. Това е символично важно. Но както отбелязват Амар Бхатачаря и Никълъс Стърн от London School of Economics, то е малка промяна: „Като цялo развиващите се пазари, различни от Китай, ще трябва да инвестират допълнително около 0,8 трилиона долара годишно до 2025 г. и близо 2 трлн. на година до 2030 г.“ за смекчаване на климата и адаптиране към него, и възстановяване на природния капитал. Около половината от това финансиране трябва да идва от чужбина, главно от частни източници.

Но официалният сектор също трябва да направи повече. В този контекст е истински жалко, че не бе извлечено по-голямо предимство от неотдавнашното издаване на специални права на тираж на МВФ. От общото разпределение от 650 милиарда долара около 60 процента ще отидат за страни с високи доходи, които не се нуждаят от това, и само 3 процента за страни с ниски доходи. Планира се богатите страни да отпуснат 100 милиарда долара от тези средства като зами на развиващите се. Сумата би трябвало да е много повече, за да се помогне за справяне с наследството на COVID и предизвикателствата пред климата.

В обобщение, ако сравним глобалната дискусия днес с тази отпреди десетилетие, сме извървели немалко. Но ако я сравним с това, което е необходимо, все още има плашещо дълъг път. Твърде рано е да изоставим надеждата. Но да бъдем самодоволни би било абсурдно. Трябва да действаме мощно, бързо и пораждайки доверие, и не на последно място трябва да го направим заедно. Задачата е огромна, а сме закъснели. Вече не можем да седим и да чакаме.