Климатичната конференция на ООН - триумф и катастрофа!

Как да оценим резултата от климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26)? Би било разумно да се заключи, че това беше и триумф, и катастрофа - триумф, тъй като бяха направени някои забележителни стъпки напред, и катастрофа, тъй като те са далеч от необходимото. Остава много съмнително дали нашият разделен свят може да мобилизира волята да се справи с предизвикателството в оставащото време преди щетите да станат неуправляеми, пише Мартин Улф за Financial Times.

Индикаторът за климатични действия предоставя полезно обобщение за това къде се намираме: по отношение на текущите политики и действия светът е напът към средно повишаване на температурата с 2,7градуса по Целзий над прединдустриалните нива; само с целите за 2030 г. това ще спадне до 2,4C; пълното изпълнение на всички представени и обвързващи цели би довело до 2,1 градуса; и накрая, изпълнението на всички обявени цели ще доведе до 1,8 градуса. По този начин, ако светът направи всичко, което сега загатва, ние бихме били близо до препоръчителния таван за повишаване от 1,5 градуса.

Скептицизмът е напълно оправдан. Според индикаторът за климатични действия само ЕС, Обединеното кралство, Чили и Коста Рика имат адекватно проектирани нетни нулеви цели. Обявените подобрения в национално определените приноси (NDC) след септември 2020 г. ще намалят недостига в намаленията на емисиите от парникови газове, необходими до 2030 г., само с 15-17 процента. Повече от половината от това понижение на NDC идва от САЩ, чиито бъдещи политики са, меко казано, несигурни. Новите секторни инициативи ще намалят настоящия недостиг в намаляването на емисиите на парникови газове до 2030 г. с 24-25 процента. Обявените понижения на емисиите на метан и обезлесяването биха били особено значими, ако бъдат осъществени. Но намаляването на обезлесяването е съмнително. Във всеки случай недостигът остава голям.

Въпреки това картината не е съвсем мрачна. Нетните нулеви ангажименти сега покриват 80 процента от общите емисии. Таванът от 1,5 градуса също е ясен консенсус. Друг добър сигнал е съвместната декларация между САЩ и Китай, тъй като без тези две страни нищо не може да се постигне. Окончателната декларация също така включва ангажимент за „ускоряване на усилията за поетапно спиране на субсидиите за въглищна енергия и неефективни изкопаеми горива“. Това е твърде малко. Но е началото в климатичните споразумения.

Но за да направи светът препоръчаното намаляване на емисиите до 2030 г., трябва да се случи много повече. Една от възможностите са нови ангажименти на следващата COP, която ще бъде в Египет идната година. Това ще бъде първата от поредицата годишни срещи на високо равнище, на които страните ще бъдат помолени да засилят обещанията си.

Друга възможност е един по-активен частен сектор. Основната новина относно това е Финансовият алианс за нетна нула от Глазгоу (GFANZ). Според Марк Карни, бивш управител на Английската централна банка, неговата цел е „да изгради финансова система, в която всяко взето решение взема предвид изменението на климата“.