Прогресът на човечеството продължава въпреки пандемията

През повечето години светът върви към по-добро. Разбира се, това рядко се усеща, но това е човешката природа: ние се тревожим за катастрофите в новините - земетресението, войната, глада или пандемията - и пропускаме постепенния, но неумолим подем на производството, технологиите и разбирането. През последните десетилетия, както се отчита от социални учени като Ханс Рослинг, Макс Роузър и Стивън Пинкър, тези сили извадиха стотици милиони хора от бедността. Този процес може да се види в развитие, година след година, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Когато за последно направих това упражнение през 2019 г., беше лесно да се заключи, че животът се е подобрил. Но някои години са различни. Хаосът, предизвикан от пандемията от Covid, е най-голямото предизвикателство за контрола на човечеството върху собственото му състояние след пика на ядреното противопоставяне по време на Студената война. Тогава е интересно да се запитаме: стана ли светът по-добър през 2020 и 2021 г.? Или пандемията отбеляза реална стъпка назад в човешкия прогрес? Моите отговори съответно са: вероятно и не.

Може би е най-добре да се започне със самата пандемия. Въпреки че статистиката е само приблизителна оценка, пандемията е причинила досега около 275 милиона инфекции и 5 милиона смъртни случая, както и имаше драстично вторично въздействие върху стандарта на живот, като блокадите и ограниченията за пътуване ни отделяха от нашите семейства.

Появата на омикрон варианта прави особено изкушаващо да се чувстваме нещастни в момента, но в погледнато в перспектива Covid можеше да бъде много по-лош. Първо, след десетилетия без голяма пандемия, това, което се появи, можеше да бъде по-заразно и по-смъртоносно - много болести в миналото, включително SARS през 2003 г., убиваха повече от 10% от заразените. Това, което имаме, дава шанс на повечето хора да оцелеят. Второ, разработването на ваксини беше грандиозен успех. Лекарите разработиха иРНК технологията и приложиха почти 9 милиарда дози само за 21 месеца от началото на епидемията. Коронавирусът е ужасен, да, но не е катаклизъм.

Трето, важно е да се отбележи, че самият ни просперитет е това, което прави вируса толкова разрушителен. Развитите страни имат желание и са в състояние да платят висока цена, за да спасят малък брой животи. Преди 50 или 100 години животът щеше да си продължава по обичайния начин, докато болестта щеше да засяга много по-младо население. Независимо дали блокадите са добри или лоши, можехме да си позволим да направим избора.

Щетите, нанесени на световната икономика, са по-малки, отколкото можеше да се предполага от мащаба на събитието. Всъщност, забележително малки. В повечето богати страни БВП през 2021 г. все още е по-малък от 2019 г., но като цяло световната икономика нарасна с 2,6% по време на пандемията. Доказателство за това колко добре работи капиталистическата система е, че дори по време на най-екстремната здравна ситуация от един век, тя все пак осигурява достатъчно растеж, за да вади хората от бедността.