Прогресът на човечеството продължава въпреки пандемията

Има държави, особено зависими от туризма икономики или островни такива, като Тайланд или в Карибския басейн, където стандартът на живот се понижи, а някои много бедни страни, като Афганистан и Мианмар, претърпяха нови политически кризи, които заплашват да ги върнат назад с години. Но това е компенсирано от други развиващи се икономики, като Бангладеш, Китай, Виетнам, Етиопия, Гана и Кения, които загубиха известен растеж, но все пак са по-богати, отколкото бяха преди няколко години.

Засега човечеството преживява пандемията с непокътнат или дори подобрен материален просперитет. От друга страна обаче много заплахи за бъдещата ни сигурност и просперитет се усилиха.

Концентрациите на въглероден диоксид в обсерваторията Мауна Лоа се покачват неумолимо, от 414 частици на милион през 2019 г. до почти 420 през 2021 г. Въпреки че въглеродните емисии спаднаха по време на пандемията, те бързо се възстановиха. Обсерваторията заяви, че не е констатирала забележим сигнал от пандемията при измерване на концентрацията на въглерод в атмосферата.

Климатичната среща на ООН (COP26 в Глазгоу) беше разочароваща както винаги. Обнадеждаващите новини дойдоха от частния сектор: 2020 и 2021 бяха годините, в които електрическите превозни средства започнаха да стават масови. Те осигуряват още един технологичен градивен елемент за бъдеще без вредни емисии. Все още са необходими и много други, но този напредък вдъхва надежда.

Това не може да се каже за геополитиката обаче. Една определяща съставка на глобалния растеж от 1989 г. насам са мирът и сигурността. В Тайван и Украйна това вече не изглежда гарантирано, което поставя под въпрос цялата глобална търговска система, на която разчита просперитетът. Има обезпокоителни признаци за нова надпревара в ядрените оръжия между САЩ, Русия и Китай - те все още са фаворит за това как човечеството в крайна сметка ще се самоунищожи.

Най-лошото е, че това беше период на отстъпление за демокрацията. Според Freedom House 2020 г. е била най-лошата в 15-годишния период на упадък за демократичното управление. Пандемията беше благодат за автократите и трудно предизвикателство за либералните демокрации. В дългосрочен план свободата и просперитетът са преплетени.

Като цяло човечеството стана малко по-проспериращо, но основите на този просперитет, като мир, екологична стабилност и либерална демокрация, се разклатиха. Да кажем, че резултатът е равен. Това е най-лошата оценка, която човек би дал от десетилетия. Тъй като това беше постигнато в условията на пандемия обаче, може би все още има основание за настроение.