Индустриалните промени са това, което създава дългосрочна стойност в икономиката

Силициевата долина обича грабващите маркетингови лозунги. Нейният фаворит в наши дни е „Web3“, съкращение от Web 3.0, което само по себе си е съкращение за всичко - от блокчейн през криптовалути до приложения за инвестиране на дребно, движени от меме акциите (придобилите култов статут в социалните мрежи - бел. прев.), и метавселената. Web3 надгражда Web 2.0 (слоганът, свързан със социалните медии и съдържанието, управлявано от потребителите), като го извежда на следващото ниво на полезност или реклама, в зависимост от вашата гледна точка, пише Рана Форухар за Financial Times.

Виждам и двете страни. Не се съмнявам, че дигиталните монети ще доминират финансовите пазари на бъдещето; те са естествен и прост наследник на банкнотите. Но точно както не бих могла да избера кое от няколкостотинте стартиращи автомобилни предприятия от началото на 20-ти век ще замени коня, не съм склонна да се включа в днешната крипто лудост (мисля, че цифрова валута, подкрепяна от суверен, в крайна сметка ще спечели срещу частните валути).

Спекулациите, разбира се, са естествена част от разработването и възприемането на трансформиращи нови технологии, както учени като британската икономистка Карлота Перес и венчърният капиталист, превърнал се в учен от Кеймбридж, Уилиъм Джейнуей, показаха чрез своята работа. Докато някои балони, като този при имотите, който бе в основата на финансовата криза от 2008 г., са непродуктивни, други - като борсовия балон от 20-те години на миналия век, който предизвика Голямата депресията, но също така помогна за финансирането и подпомагането на разпространението на радиото, телефона, авиацията и електричеството - имат продуктивни елементи.

Тези „продуктивни балони“ идват с „пяна”, но също така създават дългосрочна стойност в цели икономики. Въпросът към инвеститорите днес, особено когато централните банкери изоставят политиката на лесни пари, които позволиха последната ера на оценки на технологичните компании, е „какво ще остане, когато балонът Web3 в крайна сметка се спука? Какво има реална стойност и какво ще сподели съдбата на бившите любимци от Web 2.0?“

Когато анализираме този въпрос, си струва да помислим за това, което се случи при друг продуктивен балон, между 1998 и 2001 г. В „новата икономика“ от края на 90-те години всичко с дотком етикет нарасна като стойност, но по-голямата част от него се срина в началото на 2000-те. Etoys.com, iVillage и boo.com бяха сред многото жертви с големи имена от онази епоха. Имаше и по-сериозни компании, като Amazon, Apple, Oracle, Microsoft и други, които претърпяха големи двуцифрени спадове в проценти в цената на акциите си, но в крайна сметка се възстановиха.

Но най-ценният актив, който избуя от развалините, беше тъканта, върху която щеше да бъда изградено потребителското интернет развитие през следващите две десетилетия – бързият интернет достъп. Вълнението на инвеститорите относно пазарни балони като потребителските игри pets.com също позволи на някога недолюбваните телекомуникационни компании да наберат 2 трилиона долара собствен капитал и 600 милиарда долара дълг от „инвеститори, нетърпеливи да залагат на бъдещето“, както посочва мениджърът на активи Бен Карлсън в книгата си от 2020 г. „Не се поддавайте на това: Кратка история на финансовите измами.”