Нежелаейки да рискува военен сблъсък с ядрена Русия, Западът разчита до голяма степен на заплахата от санкции, за да възпре Москва от нахлуване в Украйна. Добрата новина е, че САЩ разработват пакет от строги мерки и убеждават някои неохотни съюзници от ЕС да се присъединят. По-малко добрата е, че те едва ли ще бъдат достатъчни сами по себе си, за да убедят президента Владимир Путин да отстъпи, така че Западът трябва да се подготви за болката както от собствените си ходове, така и от руските ответни удари, пише Financial Times в редакционен коментар.
Ако Русия нахлуе, САЩ и европейските им съюзници се готвят да забранят на нейните кредитори да конвертират рубли в долари и да ограничат вторичната търговия с новоиздаден руски дълг. Въпреки че изключването на Русия от системата за междубанкови разплащания Swift изглежда илюзорно, други планирани стъпки биха могли да нанесат значителни щети на нейните банки и финансова система. Вашингтон също така лансира блокиране на износа на някои чувствителни технологии, съдържащи американски компоненти, за Русия, което ще удари нейната оръжейна и авиационна индустрии и дори някои потребителски продукти. Новите руски енергийни проекти могат да бъдат лишени от достъп до западни технологии и капитали. Газопроводът "Северен поток 2" до Германия изглежда все по-вероятно да бъде спрян.
Вашингтон също заплашва да наложи санкции на магнати и функционери, близки до Путин, запорирайки техните имения и банкови сметки на запад. Белия дом подтикна Обединеното кралство, чиято подкрепа е жизненоважна предвид ролята на Лондон като център за руските пари, да подготви подобни стъпки.
Русия обаче изгради защита срещу санкциите, откакто Западът взе мерки по повод агресията й срещу Украйна през 2014 г. Кремъл притисна олигарсите да репатрират капитали през 2015 г. и забрани на висши служители да държат активи в чужбина. Москва е натрупала златни и валутни резерви за над 620 милиарда долара, като вече само една шеста от тях са в долари. Свръх приходите от петрол и газ се трупат в държавен фонд в размер на 190 милиарда долара. Държавният дълг е само 20% от БВП.
Москва освен това има невоенни начини да отвърне на удара, а и засили лоста, който упражнява чрез зависимостта на Европа от руския природен газ (40 процента от общото й потребление). Като се въздържаше от продажбата на допълнителни количества спотов газ по време на неотдавнашното свиване на доставките, Русия помогна за изчерпването на европейските газови хранилища до по-малко от 40 процента от капацитета им, най-ниското ниво по това време на годината. Втечненият природен газ от доставчици като Катар би бил недостатъчен, за да компенсира дори частични ограничения на доставките от Русия. Москва също така може да отвърне на западните стъпки, като изземе чужди активи в Русия или ограничи репатрирането на печалбите.
Но въпреки че Кремъл може да се чувства уверен, че ще устои на краткосрочен шок, западните мерки биха нанесли още повече щети на руската икономика в дългосрочен план. В допълнение към цената на санкциите и начините за защита от тях след 2014 г., която доведе до стагнация на растежа и жизнения стандарт, политическият удар за руския президент може с течение на времето да бъде тежък.
Следователно заплахата от санкции остава жизненоважна част от стратегия, която включва дипломатически разговори и усилия за увеличаване на военните разходи за Русия от евентуална инвазия в Украйна. Западните страни трябва да увеличат доставките на отбранителни оръжия за Киев.
Демонстрацията на военни мускули от Москва също така подчертава необходимостта от предприемане на отдавна просрочени стъпки. Великобритания, по-специално, трябва да засили контрола върху незаконните руски пари, не само като част от санкции, свързани с Украйна, но и за да предотврати усилията за подкопаване на нейната демокрация. А Европа трябва да превърне в реалност разговорите за намаляване на зависимостта си от руската енергия. Днешната криза все още може да не е ескалирала в конфликт, но западните лидери вече не могат да се съмняват в природата на Кремъл, с който си имат работа.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата


преди 4 години ами съществува ли вариант "ако не нахлуе " ... баси платените шушумиги сте , инвестора ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар