Може ли вече да се има доверие на Макрон относно Русия?

В дипломацията думите имат значение. Внимателните наблюдатели на промените в реториката, използвана от световните лидери, може би са забелязали през последната година, че в говоренето на Еманюел Макрон „стратегическата автономия“ бе заменена от „европейски суверенитет“. Френският президент също така спря да лансира „новата архитектура на доверие и сигурност“ в Европа и сега предпочита да говори за „европейския ред в сигурността“, пише за Financial Times Силви Кауфман, редакционен директор и колумнист на Le Monde.

Тези семантични промени отразяват еволюцията в начина, по който Макрон разглежда въпроса за европейското единство и руския въпрос. Изчезна безгрижната дързост от първите дни на неговото президентство, когато той смяташе, че може да очарова както Доналд Тръмп, така и Владимир Путин, и да пренебрегне чувствителността на най-близките си партньори в Европа.

В крайна сметка той изхвърли думата „автономия“ заради тревогата, която тя предизвика в няколко други европейски столици. По-приемливата формулировка „стратегически суверенитет“ сега се съдържа навсякъде в коалиционното споразумение на германското правителство. А „архитектурата“, казват ни от Елисейския дворец, вече не се използва, защото отразява неуспешната руска инициатива от 2008 г. - „новата европейска архитектура за сигурност“, предложена от тогавашния президент Дмитрий Медведев.

Когато Макрон се обърна към Европейския парламент на 19 януари, неговото предложение за „финализиране на европейското предложение за изграждане на нов ред за сигурност и стабилност“ беше незабавно - и погрешно - интерпретирано от някои като инициатива, предназначена да раздели западния алианс. Това погрешно тълкуване също така засенчи друго, много по-значимо изявление, в което той се ангажира да изпрати няколкостотин френски войници в Румъния, като жест за засилване на източния фланг на НАТО.

Може ли да се има доверие на Макрон за Русия във време, когато европейското единство е толкова важно? Това е легитимен въпрос, като се имат предвид традиционните подозрения относно френската толерантност към Русия и не по-малко традиционното раздразнение, предизвиквано от галския вкус към независима външна политика.

Докато Франция е ротационен председател на ЕС, френският президент иска да извиси европейския глас в кризата Русия-Украйна. Макрон успя да отвори врата за преговори, като възроди така наречения Нормандски формат, чрез който се провеждат четиристранни разговори между Франция, Германия, Русия и Украйна относно конфликта в Донбас.

На фона на бурната дипломатическа активност, през последните няколко дни Макрон разговаря четири пъти с Путин, което го прави европейският лидер, който е имал най-много контакти с руския президент след оттеглянето на Ангела Меркел като германски канцлер. Засега липсва посещение в Киев, но той работи по него, както и по визита в Москва.

Дали Макрон просто търси път към деескалация за Европа, или ще се опита да преследва старата си мечта за рестартиране на френските отношения с Москва?

Критиците бързо припомнят злополучната покана на Макрон към Путин да посети лятната му резиденция на Лазурния бряг през август 2019 г. Френският президент вярваше, че може да започне конструктивен диалог за европейската сигурност с руския си колега. Това беше много едностранна инициатива - дори Меркел беше държана в неведение.

Но това беше през 2019 г. Оттогава два фактора направиха Елисейския дворец по-реалистичен. Първо, основният резултат от офанзивата на Макрон за очароване на Кремъл беше да отчужди някои от европейските му партньори. Второ, руската увереност нарасна неимоверно – включително за сметка на френските интереси, както се вижда от неотдавнашното разполагане на руски наемници в Мали. Играта на Кремъл с частната армия Вагнер в Африка отвори очите на франкофоните за руските намерения, точно както отравянето на Скрипал промени възприятията за Москва в Лондон.

Тази по-трезва оценка беше демонстрирана в Берлин миналата седмица по време на съвместната пресконференция на Макрон с канцлера Олаф Шолц. Когато го попитаха за целите на Русия в кризата с Украйна, Шолц беше тих и колеблив, търсейки думи. В рязък контраст, Макрон строго обвини Русия, че се е превърнала в „сила на неравновесието“.

Решимостта на Париж да не се поддаде на натиска на Москва беше видима в началото на тази криза. Френските дипломати обичат да припомнят, че те бяха първите, на 12 ноември миналата година, които използваха израза „сериозни последици“, ако Русия нахлуе в Украйна. В друг знак за приоритета, даван на западното единство, френското възмущение от пакта от Аукус, сключен от Вашингтон, Лондон и Канбера миналата година, беше рязко снижено. Великобритания и Австралия може бавно да излизат от френската немилост, но отношенията на Франция със САЩ рядко са били толкова добри.

Така че може ли да се има доверие на Макрон относно Русия? По-добрият въпрос може би е дали може да се има доверие на Путин по отношение на Украйна. Но засега всички знаем отговора.