Това ли ще е най-накрая годината за подбор на акции?

Януари даде свидетелства, че идващата ера ще бъде добра за подбора на акции. Ще се докаже ли този инвестиционен стил през 2022 г., се пита Робин Уигълсуърт на страниците на Financial Times.

Morgan Stanley първа обяви през ноември, че 2022 г. ще бъде „годината на подбирачите на акции“. Бурните икономически и финансови течения биха я превърнали в необичайно плодородна среда за активните мениджъри, твърди стратегът на банката Майкъл Уилсън.

За някои изтъкнати инвеститори изглежда, че това не бе добро. Няколко звездни мениджъри на взаимни фондове, като Уилям Даноф от Fidelity, вече понесоха удар тази година. Но по-общо казано, ранните признаци всъщност са добри. Въпреки скорошните колебания на финансовите пазари 51% от мениджърите на фондове за акции в САЩ се представиха по-добре от широкия пазар през януари, според Bank of America.

Това може да изглежда неубедително, но средната стойност беше намалена от мизерния месец за фондовете, фокусирани върху растежа, които бяха засегнати от спада на технологичните акции. Инвеститорите, ориентирани повече към стойността, се радват на свръх представяне от 69%, а 81% от тези, които се фокусират върху по-малки акции, надминаха своите бенчмаркове. „Алфа се завърна“, твърди Савита Субраманиан от Bank of America, позовавайки се на инвестиционния термин за осигуряване на възвръщаемост над пазарната.

Някои инвеститори са съгласни. След почти непрестанен отлив на средства в продължение на две десетилетия, активните фондове за дялов капитал в световен мащаб набраха 111 милиарда долара миналата година, най-добрата им година поне от началото на века, според изследователската група EPFR. Оптимизмът е разбираем. Вярно е, че пазарната среда влияе върху ефективността на активното управление, а сегашните условия изглеждат благоприятни.

В наши дни инвестиционната индустрия често категоризира акциите според финансовите им характеристики, а не по индустрия или държава. Тези теоретично по-фини класификации – често наричани фактори – могат да се използват за по-добро разбиране на движенията на акциите, стила на инвестиционния фонд и рисковете, които трейдърът поема, както и за идентифициране на различни пазарни режими.

Някои традиционни фонд мениджъри не одобряват подобна категоризация, виждайки я като глупав опит да се превърне това, което все още често е изкуство, в математическа конструкция. Като всяка методология и тя има слабости. Но все пак това е полезна рамка. Мислете за факторите като за вкусове, за подбирачите на акции като за готвачи, а за пазара като за непостоянен клиент, чиито хранителни предпочитания могат рязко да се променят.

Най-общо казано, активните мениджъри като група са склонни към фактори, известни като „размер“ и „стойност“. Те често избягват по-големите компании в полза на по-малките и винаги търсят изгодни сделки. Проблемът е, че последното десетилетие - и особено пандемичната ера - беше необичайно добро за големите компании, и често за скъпите сред тях. Това има тенденция да благоприятства пасивните фондове.

„Активните/пасивните цикли не са доминирани от мениджърските умения“, твърди Скот Опсал, директор на изследванията в The Leuthold Group, в неотдавнашен доклад, изследващ феномена. „Вместо това те се ръководят от общите пазарни условия, които са склонни да възнаграждават или активните, или пасивните стратегии в даден момент“, посочва той.

В същото време квалифицираните подбирачи на акции би трябвало да се справят по-добре, когато корелациите са ниски и дисперсията е висока. С други думи, те искат акциите да маршируват под техните собствени барабани и разликата между добри и лоши да е възможно най-широка. Ниските корелации водят до повече възможности, докато високата дисперсия увеличава потенциалните печалби от тези възможности. За съжаление, последното десетилетие като цяло бе свят на висока корелация и ниска дисперсия.

Промяната вече е в ход. Мерките за корелацията и дисперсията са прилични и се подобряват, според Bank of America, а акциите на стойността се радват на ренесанс. Много анализатори очакват бурна година, която ще предостави още повече възможности за експертите фонд мениджъри.

И така, дали през 2022 г. пазарът ще предпочете разнообразните ястия на активното управление повече от основната храна на пасивни фондове? Може би. Имаше няколко странни години, в които мнозинството от активните мениджъри се представиха по-добре, а тази може да е още една такава. Но все пак ще е необходима смелост - или отчаяние - инвеститорите да заложат на това.

Имало е много пазарни епохи, в които акциите на стойността са се справяли добре, или корелациите и дисперсията са водели до изобилие от възможности, без да се променят фундаменталните данни. През която и да е година средният активен мениджър се представя по-слабо, а в дългосрочен план по-голямата част го правят.

Въпреки несъмнено сносната среда, реалността от последната година вероятно ще се окаже толкова мрачна за подбирачите на акции, каквато е била откакто показателите за представяне започнаха да бъдат събирани през 60-те години на миналия век. Но както каза един необичайно честен портфолио мениджър пред Wall Street Journal през 1973 г.: „Знаете как е. Надеждата никога не умира.”