Кристин Лагард: В близко бъдеще инфлацията ще се колебае около сегашното си равнище

Очакваме в близко бъдеще инфлацията в еврозоната да се колебае около сегашното си равнище. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на пресконференция след последното за годината заседание на паричния орган. По думите ú след това тя би трябвало да се установи устойчиво на равнище около средносрочната цел от 2%.

По-рано днес финансовата институция очаквано намали лихвите с четвърт пункт. Така лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 3%, 3,15% и 3,40%, считано от 18 декември 2024 г.

ЕЦБ вече намали лихвените проценти на три от последните си четири заседания. Въпреки това дебатите се насочиха към това дали тя облекчава политиката си достатъчно бързо, за да подкрепи икономика, която е застрашена от рецесия и е изправена пред политическа нестабилност у дома и перспективата за нова търговска война със САЩ.

„Основната инфлация в еврозоната се развива в съответствие с устойчивото връщане към целевата стойност. Решени сме да гарантираме, че инфлацията ще се стабилизира трайно, като при определянето на паричната политика ще следваме подход, зависещ от данните и от всяка среща поотделно“, посочи Лагард пред журналисти.

„По-специално решенията относно лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Не се ангажираме с конкретна траектория на лихвените проценти“, заяви тя.

Според председателя на Европейската централна банка „рисковете за икономическия растеж продължават да са насочени към понижаване“. Лагард изрази надежда, че по-достъпното кредитиране ще стимулира потреблението, при условие че търговското напрежение между водещите икономики не ескалира.“

„Рискът от по-голямо напрежение в световната търговия може да натежи на растежа в еврозоната, като намали износа и отслаби световната икономика“, предупреди тя.

Протекционизмът на Вашингтон и политическата нестабилност във Франция и Германия са сериозни причини за притеснения. Членовете на Управителния съвет на практика не знаят какви политики ще бъдат одобрени от новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп, как ще реагира Европа или какво ще бъде икономическото въздействие.

Политическите сътресения във Франция и предстоящите предсрочни парламентарни избори в Германия засилват несигурността и могат да принудят ЕЦБ да се намеси, засилвайки аргументите, че тя трябва да си остави пространство за предприемане на смели действия при необходимост.

Инвеститорите очакват Европейската централна банка да намалява лихвите на всяко заседание до юни, както и още веднъж през втората половина на 2025 г. Това ще сведе нивото на депозитната лихва до поне 1,75% в края на годината.

Прогнози за икономиката на еврозоната

В четвъртък базираният във Франкфурт паричен орган публикува актуализираните си икономически прогнози. Според ЕЦБ през 2024 г. общата инфлация ще бъде средно 2,4%, през 2025 г. - 2,1%, през 2026 г. - 1,9%, а през 2027 г. - 2,1%. За инфлацията, изключваща волатилните цени на храните и енергоносителите, централните банкери предвиждат средна стойност от 2,9% през 2024 г., 2,3% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г.

„Повечето измерители на основната инфлация предполагат, че тя трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Вътрешната инфлация се забавя, но остава на притеснително равнище, най-вече защото заплатите и цените в някои сектори все още се приспособяват към миналия инфлационен скок със значително закъснение“, се посочва в изявлението на ЕЦБ след днешното заседание.

Представителите на финансовата институция очакват по-бавно икономическо възстановяване в сравнение с прогнозите от септември. Въпреки че през третото тримесечие на тази година растежът на еврозоната се ускори, през текущото тримесечие той се е забавил. Според прогнозите на Европейската централна банка икономиката на региона ще нарасне с 0,7% през 2024 г., с 1,1% през 2025 г., с 1,4% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г. Тези оценки се основават главно на повишаването на реалните доходи, което би трябвало да позволи на домакинствата да потребяват повече, както и на увеличаването на инвестициите от страна на фирмите. С течение на времето постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепят засилването на вътрешното търсене, посочват в изявлението си финансистите.