Късите продажби на замърсители не могат да се броят за въглеродно компенсиране

Обединеното кралство, например, прави изрични стъпки за включване на двойната същественост съгласно предложения Регламент за изискванията за устойчиво оповестяване на Органа за финансово поведение. Ако бъде одобрено, това ще промени естеството на корпоративното отчитане и ще го приведе в по-голяма степен в съответствие с подхода на ЕС.

Ако инвеститорите наистина се интересуват от борбата с изменението на климата, те ще трябва да разберат и в крайна сметка да отчетат както финансовите, така и нефинансовите портфейлни ефекти от своите инвестиции. Подход, който се фокусира само върху финансовото въздействие, пренебрегва основната мисия на стремежа към нетна нула за намаляване на въглеродните емисии в атмосферата.

Нетирането на късите и дългите позиции вече не е приложимо, когато се вземе предвид въздействието, което портфолиото би имало върху околната среда. „Скъсяването“ на компания с високи въглеродни емисии може да осигури финансови ползи за понижаване на риска, но то просто не намалява тоновете CO2, изпуснати в атмосферата.

Освен това няма еквивалентност между къса продажба и компенсиране – късата продажба не е нито въглеродна компенсация, нито резервоар за съхранение на въглерод. Дори истинските въглеродни компенсации, които могат да бъдат спорни, като се имат предвид въпросите за тяхната роля и качество, действат най-малкото с разбирането, че минимизират и в идеалния случай намаляват атмосферните емисии на CO2. Късите продажби не правят това.

Това, което искаме да кажем, не е, че късите продажби не могат да бъдат от полза в екологичен, социален и управленски (ESG) контекст. Те със сигурност могат. Действително, ангажирането с компаниите по въпросите на въглеродните емисии - дори тези, които са продавани на късо - е мощно средство, което да им помогне да се насочат по пътя към свят на нетни нулеви емисии.

“Скъсяването" на базата на ESG фактори също така може да увеличи експозицията на портфейла към пазарните сигнали от тях. Това има потенциал да осигури надпазарна възвръщаемост (алфа) или да увеличи скоростта на възстановяване от спада в цената на активите.

Но продажбата на късо не може да се счита за истинско компенсиране. Подход, който до голяма степен разчита на ливъридж, „къса“ експозиция и номинално отчитане, а не на въздействие върху реалния свят, ще се окаже неавтентичен и вероятно няма да привлече хедж фондовете към каузата на климата.

В стремежа към нетна нула, при който ангажираността на инвеститорите вече бе посрещната с известна доза скептицизъм, хедж фондовете не трябва да дават на критиците още един повод да ги атакуват.