По-важното от миналата седмица

Азия

Китай възнамерява да потребява значително повече въглища през тази година, отколкото първоначално планираше. Правителството съобщи, че различните мини трябва да се използват с пълен капацитет, за да се избегнат енергийни затруднения. През миналата есен държавният глава Си Дзинпин обяви, че вече не желае да строи нови въглищни електроцентрали в чужбина и че ще ускори развитието на възобновяемите енергийни източници у дома.

Търговският дефицит на Япония достигна най-високото си ниво от осем години насам през януари, докато поскъпналата енергия увеличи вноса, а световните проблеми със снабдителните вериги затрудниха производителите. Нарасналият дефицит на третата по големина икономика в света подчертава нейната уязвимост от поскъпналите материали и от свилото се търсене от съседен Китай. Вносът е нараснал с 39,6% на годишна база през януари, достигайки рекордното равнище като стойност в японски йени от 8,5231 трилиона йени (73,81 млрд. долара), показват данните на министерството на финансите в четвъртък. Медианните прогнози на пазара бяха за ръст от 37,1 на сто. За сравнение, износът е нараснал с 9,6% на годишна база през януари. Така търговският баланс е достигнал дефицит от 2,1911 трилиона йени – най-големия месечен дефицит от януари 2014 г. Медианните прогнози бяха за дефицит от 1,607 трилиона йени.

Северна Америка

В Канада полицията предприе силови действия срещу демонстрантите от т.нар. Конвой на свободата. Разчистени бяха блокадите на ключовия мост, по който минава търговският трафик към САЩ. Започнаха и арести на протестиращи, които отказваха да вдигнат блокадата в центъра на канадската столица Отава.

Бившият американски президент Доналд Тръмп е отнесъл класифицирана информация в дома си във Флорида, след като напуснал Белия дом, съобщи Националната служба за архиви и документи на САЩ (NARA) в писмо до Конгреса в петък. В него се споменава за 15 кутии с документи, които тя открила неотдавна. Службата уточни, че е уведомила министерството на правосъдието, което ще ръководи разследването.

„NARA откри в кутиите документи, маркирани като класифицирана информация за националната сигурност“, съобщи Дейвид Фериеро, архивист на САЩ, в писмо до конгресмена от Демократическата партия Каролин Малоуни, председател на Комисията по надзор и реформи в Камарата на представителите. Комисията на Малоуни проверява боравенето с документи на бившия президент от Републиканската партия, който напусна поста си през януари 2021 г.

Управителят на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард заяви, че понижаването на инфлацията може да наложи централната банка да надхвърли неутралната целева лихва, която той вижда на ниво от около 2%. Той повтори мнението си, че Фед трябва да повиши лихвата със сто базисни пункта до 1 юли и да започне да намалява баланса си през второто тримесечие в отговор на най-бързата инфлация от 40 години. Ръководителите на Федералния резерв стигнаха до извода през януари, че ще започнат да повишават лихвите скоро спрямо почти нулевото им равнище в момента и са разтревожени от продължаващата инфлация, която оправдава по-бърз темп на затягане, показаха протоколите от заседанието на 25 и 26 януари, публикувано в сряда.

Развиващи се пазари

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви намаляване на ДДС върху основните хранителни продукти от 8% на 1% с оглед на високата инфлация. Междувременно Турската централна банка запази основния си лихвен процент на ниво от 14%. Прогнозите на комисията са да започне процес на забавяне на инфлацията, който ще бъде подпомогнат от мерките за борба с високите цени.

Най-скорошните данни показаха, че инфлацията в Турция е достигнала почти 50 на сто през януари. „Извършва се цялостен преглед на регулаторната рамка с цел да се насърчи постоянната „лирализация“ във всички инструменти на паричната политика“, посочват от банката. През септември турският регулатор намали основната лихва с 500 базисни пункта до 14%, като тогава намекна, че ще сложи на пауза цикъла на облекчаване на паричната политика, за да проследи какъв ще е ефектът.

През седмицата Русия не нахлу в Украйна, но кризата остава далеч от разрешаване, тъй като Русия и Западът държат на своите условия и запазват взаимните си подозрения и обвинения. Ситуацията рязко се изостри заради подновена артилерийска стрелба между украинските правителствени сили и проруските сепаратисти в Източна Украйна. В самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република беше предприета и евакуация на цивилните с мотива, че Киев подготвя офанзива в Донбас - нещо, което украинският външен министър Дмитро Кулеба определи като "дезинформация". 

Руската президентска администрация нарече ситуацията по линията на съприкосновение в Източна Украйна "максимално напрегната". Всяка дребна провокация може да доведе до непоправими последици, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от „Интерфакс“. Постоянните предупреждения на Запада към Русия срещу нахлуване в Украйна са провокация и могат да доведат до обратни последици, каза той.

Русия и Украйна си отправиха взаимни обвинения в саботиране на Минските договорености. Вашингтон пък смята, че Русия иска да намери претекст за нахлуване в Украйна, за което, според президента Джо Байдън, Москва е готова.

ЕС пък се подготвя за евентуален приток на бежанци в случай на руско нападение срещу Украйна. „Да, работим по въпроса", заяви пред Deutsche Presse-Agentur Илва Йохансон, комисар на ЕС, отговарящ за този въпрос, в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. Тя каза, че от няколко седмици насам държавите членки - особено тези, които граничат пряко с Украйна, чието население е около 41 милиона души - изготвят планове за действие при извънредни ситуации. 

Според Йохансон в основата на подготовката са различни сценарии, създадени въз основа на информация от ООН и опита след руските действия срещу Украйна през 2014 г. В случай на нападение само в източната част, например, се очаква повечето от бягащите хора първо да потърсят убежище в западната част на Украйна. Тогава те ще се нуждаят от подкрепа там, каза шведката.

А Беларус заяви, че 30 хил. руски военнослужещи, участващи в съвместни учения, ще останат в страната за неопределено време въпреки по-ранните обещания на Москва, че ще се върнат в базата. В неделя беларуският министър на отбраната Виктор Хренин заяви, че руският президент Владимир Путин и беларуският му колега Александър Лукашенко са взели решение за удължаване на ученията за неопределен период от време поради "нарастващата военна активност по източните граници [на страните] и влошаването на ситуацията в Донбас" в Източна Украйна. Съобщението се случва в деня, в който съвместните военни учения в Беларус трябваше да приключат, и ще засили опасенията на Запада, че Русия планира инвазия в Украйна. Москва е съсредоточила до 190 хил. военнослужещи на границата с Украйна, включително и тези, които участват в ученията в Беларус.