По-важното от миналата седмица

ЕС и Еврозоната

В рамките на дебата за реформата на европейските фискални правила германският финансов министър Кристиян Линднер изрази различни основни позиции. В интервю за Handelsblatt министърът на финансите се обявява против повишаването на европейските дългови ограничения и за въвеждането на "обвързващ път за намаляване на съотношението на държавния дълг". В същото време обаче трябва да се осигури по-голяма гъвкавост при инвестициите, поясни той.

През 2021 г. реалните заплати в Германия се оказаха в застой. Подобно на потребителските цени, брутната месечна заплата, включително специалните плащания, се е увеличила средно с 3,1%. Поради статистически ефекти от закръгляването реалните заплати са намалели с 0,1%. През първата коронавирусна година - 2020 г., те са намалели с 1,1%.
 

За първи път от почти три години насам германското правителство трябваше да плати положителна доходност на първичния пазар за емисия 10-годишни облигации. Средната доходност от 0,31% беше дължима на двукратни презаписания аукцион. На вторичния пазар доходността е на положителна територия от януари насам. Това е важно, тъй като десетгодишните бундове се считат за референтен показател за развитието на дългосрочните лихвени проценти на капиталовия пазар - не само в Германия, но и в цялата еврозона. Доходността по облигациите на други държави от еврозоната се измерва спрямо бундовете, както и доходността на корпоративните облигации. Десетгодишните бундове са и решаващ ориентир за лихвите по ипотечните кредити.

Различни представители на Европейската централна банка отново намекнаха за коригиране на стратегията на паричната политика в близко бъдеще. Наред с други, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви, че при оценката на инфлацията е необходимо да се вземе предвид и нарастването на цените на жилищните имоти, тъй като бумът на недвижимите имоти увеличава риска ЕЦБ да коригира паричната си политика твърде късно. 

Ръководителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало обяви края на покупките на облигации за третото тримесечие на тази година. А председателят на ЕЦБ Кристин Лагард повтори, че повишение на лихвените проценти ще има едва след края на програмите за закупуване на ценни книжа. Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да намали покупките на облигации през лятото, с което ще си даде повече гъвкавост откъм време за всяко последващо лихвено повишение. Такова мнение изрази Петер Казимир, член на Управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на Словашката централна банка. Според него инструментът – създаден, за да предотврати дефлацията след дълговата криза в Европа, който бе разширен през пандемията – е надживял полезността си. ЕЦБ все още няма конкретна дата за прекратяването на програмата си за покупка на облигации, позната като APP. 

Доста е вероятно Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвите през 2022 г., за да пребори безпрецедентния ръст на цените в еврозоната, но затягането на паричната политика не трябва допълнително да навреди на ситуацията. Такова мнение изрази Мартинс Казакс, член на Управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на централната банка на Латвия.

Печалбата на ЕЦБ е намаляла до 200 млн. евро през 2021 г. През предходната година тя възлезе на 1,6 милиарда евро. Според ЕЦБ по-малката печалба се дължи, наред с другото, на по-малкия доход от валутни резерви и на увеличаването на провизиите за риск. Печалбата се разпределя между националните централни банки, които могат да прехвърлят парите в съответните национални бюджети.

ЕК започна процедура срещу Китай в Световната търговска организация за нарушаване на патентната защита на европейски високотехнологични компании. По-конкретно тя обвинява Китай, че оказва натиск върху европейски телекомуникационни компании като Ericsson и Nokia, за да не подават искове срещу нарушаване на патентните им права от страна на китайски компании. 

На първо място, в хода на производството в СТО вече са планирани консултации с Китай. Ако те бъдат отхвърлени или не успеят, ЕС може да се обърне към арбитраж, което ще даде възможност за ответни действия.

Европейската комисия представи план за разширяване на интернет връзките чрез сателит. Целта на инициативата е да направи широколентовите връзки достъпни дори в най-отдалечените региони на ЕС и Африка и да направи Европа по-независима. Разходите се оценяват на 6 млрд. евро. Една трета от тях се поемат от ЕС, а останалите - от държавите членки и частния сектор.

Гърция подаде официална молба за предсрочно погасяване на дълговете си до Международния валутен фонд. Неизплатените заеми са в размер на 1,9 млрд. евро. Те трябва да бъдат обслужени до 2024 г. Гръцкото правителство очаква да спести около 50 млн. евро от лихвени плащания чрез предсрочното погасяване.

Тази седмица Полша и Унгария изгубиха съдебната битка срещу ЕС по въпроса за обвързването на еврофондове с върховенството на закона. Държави-членки, които не спазват този принцип, могат да бъдат лишавани от еврофинансииране, постанови Съдът на Евросъюза. Така Европейската комисия ще може да намали суми, предвидени за Варшава и Будапеща, срещу които бяха предприети процедури.

Полша и Унгария критикуваха остро съдебното решение с мотива, че европейските институции надхвърлят правомощията си и действат по политически подбуди.