Европейските акции може би са пред преломен момент в посока нагоре

През 1999 г. оптимистично настроените за перспективите на Европа инвеститори навлязоха в новото хилядолетие с ниво на индекса Euro Stoxx 50 от 4904,46 пункта, след ръст от около 47% за годината, надхвърляйки повече от двойно 20%-то повишение на американския индекс S&P 500. Тази увереност се оказа своеобразен европейски връх. Днес индексът Euro Stoxx 50 е с 28,45% по-нисък, на ниво от 3512,22 пункта. Дори с дивидентите годишната възвръщаемост на европейските акции е нищожните 1,82%, в сравнение с 6,93% на S&P 500 за същия период, пише за Bloomberg Кевин Мюър, бивш институционален трейдър на деривати върху акции.

Тъй като ситуацията в Украйна се влошава с всеки изминал ден, изглежда има малко причини да се очаква тази тенденция да се обърне. Да се изявяваш като геополитически анализатор и да се опитваш да прогнозираш следващия обрат в конфликта е безполезно упражнение. Многообразието на възможните резултати е толкова голямо, че заемането на инвестиционни позиции чрез опит да се предскаже развитието през следващите дни и седмици е изпълнено с риск.

Независимо как се развива конфликтът, има дълбоки промени в европейските нагласи, които е малко вероятно да бъдат обърнати. Европейските нации се обединиха по начин, който изненада по-голямата част от света. Голяма част от междуособиците между държавите от Европейския съюз бяха оставени настрана, за да се осигури единна позиция срещу нахлуването на Русия в Украйна.

Войната също така убеди европейците в необходимостта от повече военна отбрана, без да се споменават проблемите с фискалното пространство. Германският канцлер Олаф Шолц шокира пазарите, като обяви, че Германия ще увеличи военните си разходи до повече от 2% от брутния вътрешен продукт, посочвайки, че „24 февруари 2022 г. (денят на руската инвазия – бел. прев.) бележи повратен момент в историята на нашия континент“.

Спорът дали разточителните страни изпълняват своите мандати за дефицита ще се окаже по-малко належащ от извършването на драматични, необходими промени в техните общество, за да се гарантира, че те не са следващите в списъка на руския президент Владимир Путин.

Въпреки че значението на тези промени се пренебрегва, тъй като пазарите се фокусират върху краткосрочните военни тревоги, котвата, която тежеше на представянето на европейския фондов пазар, беше премахната. През последните две десетилетия европейските икономически стимули разчитаха почти изключително на паричната политика.

Правилата на ЕС за дефицита попречиха на държавите да използват фискална политика, което доведе до една от най-извратените монетарни позиции във финансовата история, като Европейската централна банка фиксира овърнайт лихвите на ниво от минус 0,5%. Според икономическите учебници отрицателните ставки са стимулиращи, но реалността доказва друго.

Европа се нуждае от по-малко монетарни и повече фискални стимули. Сравняването на икономическите резултати от възстановяването от Голямата финансова криза с периода след ковид кризата разкрива, че монетарните стимули са до голяма степен неефективни, докато силата на фискалните стимули често се подценява. Но откъде европейските държави ще намерят парите за тези фискални стимули? По същия начин, по който американците го направиха със стимулиращите пандемични помощи - ще вземат назаем. Аргументите срещу фискалните стимули – че са безотговорни и ще завършат зле – може и да са валидни, но тези опасения не спряха Америка и няма да спрат Европа.

Дефицитните разходи на държавата са кредит за частния сектор, което е голяма част от причината фондовият пазар на САЩ да е най-добре представящият се индекс през последните две години, въпреки че американското правителство имаше най-големия бюджетен дефицит.

Ако Европа промени отношението си към дефицитните разходи, тогава европейските акции ще бъдат естествен бенефициент. А песимизмът относно перспективите на Европа гарантира, че инвеститорите купуват тези акции с ниски очаквания, което прави много по-лесна изненадата в положителен план.

Последните две десетилетия на изключително лошо представяне оставиха европейските инвеститори в акции отчаяни и песимистични. Малцина вярват, че европейските акции имат потенциал да се представят по-добре през следващите години, а с трагичните новини, идващи от Украйна, инвеститорите изоставят европейските си акции на относителни исторически дъна.

Лесно е да се разбере защо, тъй като в Европа няма за какво толкова да бъдем оптимисти, а има за какво да се тревожим. Но акциите са механизми за дисконтиране, така че може би най-лошото вече е калкулирано в цените им. Всички знаем причините да бъдем мечи настроени, но малцина признават потенциалната трайна промяна в отношението, формулирана от германския канцлер.

Канадският пазарен стратег Дон Кокс казва: „Най-вълнуващата печалба би трябвало да дойде от клас активи, при който тези, които го познават най-добре, го обичат най-малко, защото са били най-наранени.“ Европейските акции може да са точно това, което той имаше предвид.