Погледнете графиките на цените на акциите на европейските банки и един факт не може да ви убегне. Инвеститорите най-накрая се чувстват уверени за перспективите пред тези финансови институции, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.
След десетилетие, през което банките на континента се бореха с все по-ниските лихвени проценти, свиващи маржовете при кредитирането, което е доминиращата бизнес линия за повечето от тях, нарастващата сега рестриктивност на централните банки се оказва причина за оптимизъм.
От началото на годината акциите на европейските банки се представиха категорично по-добре от техните конкуренти в САЩ – рядко събитие за всеки период, откакто най-добрите финансови институции на Уолстрийт започнаха да дръпват пред европейската си конкуренция след финансовата криза от 2008 г.
Тази нарастваща разлика в рентабилността, и следователно в относителната пазарна оценка, имаше много основания - по-решителна намеса на властите в САЩ през 2008 и 2009 г.; постоянно по-добра икономика; но и уклон към инвестиционното банкиране, което просперира благодарение на процъфтяващата търговия с ценни книжа и дилърството, които бяха облекчени от политиката на „лесни пари“.
Но с по-високите лихвени проценти в полза на банки, които вместо това зависят от маржовете по заемите, европейските кредитори най-накрая се връщат на мода. От началото на годината индексът на Stoxx Europe 600 Banks е нараснал с повече от 8 процента, докато щатският индекс Dow Jones US Banks се е покачил с 3 процента.
Самите банки се втурнаха да подклаждат зараждащия се ентусиазъм на акционерите.
Миналата седмица вечно недолюбваната Commerzbank се радваше на 8% тласък в цената на акциите си, оставяйки акционерите с печалба от близо 33% от началото на годината. Слабите годишни резултати бяха компенсирани от прогнозата, че нарастващите лихвени проценти ще доведат до непредвидена печалба от 1 млрд. евро.
По-рано през месеца испанският кредитор Santander даде подобен тласък на скорошното възстановяване на фондовия пазар. След по-слабо представяне в продължение на няколко години, банката поде възходящ тон в отчета си за миналата година, прогнозирайки подкрепа на приходите от по-високите лихвени проценти и обещавайки по-високи изплащания към акционерите. Цената на акциите на Santander е нараснала с 13% от началото на годината.
Дори NatWest, все още мажоритарна собственост на правителството на Обединеното кралство, миналата седмица се опита да разсее опасенията за губещо си поделение за инвестиционно банкиране и нискокачествените печалби, подкрепени от отписването на по-ранни провизии за лоши заеми. Банката подчерта процъфтяващия ипотечен бизнес и настоя, че е свидетел на „наистина добра устойчивост на клиентите“, въпреки нарастващите притеснения относно цената на живота за много британци. Акциите й са без изменение тази година.
Слепотата за рисковете - както от инвеститори, така и от мениджърски екипи - изглежда почти умишлена.
Помислете само за надвисналата опасност от пълномащабна война в Източна Европа с всички глобални последици. Дори европейските банки със значителни операции в Русия и/или Украйна до голяма степен игнорират този риск. Само Raiffeisen отбеляза (незначителен) спад на акциите си тази година. Книжата на Société Générale и UniCredit, другите два големи участника в региона, са нараснали с 6% за годината до момента.
Като оставим настрана геополитиката, бичият аргумент за европейските банки предполага, че ползата от по-високите лихвени маржове надделява над предизвикателствата на по-високата инфлация и потенциалната дефлация при цените на активите. Фактът, че стимулите на централните банки бяха толкова екстремни и дълготрайни през последното десетилетие, прави това опасно предположение.
По-високите ипотечни разходи в момент на нарастваща потребителска инфлация – особено ако сметките за енергия се повишат допълнително при положение, че има война или продължително напрежение около Украйна – биха могли да спукат жилищните балони на много пазари. В Европа, където голяма част от ипотечния риск е съсредоточен в балансите на кредиторите, банките ще понесат тежестта.
Европейските банки с географска диверсификация не са изолирани, както може да са били в предишни цикли. Такива като HSBC и Standard Chartered, например, очевидно са изправени пред повишен политически риск при правенето на бизнес в Китай и Хонконг. В същото време фокусът им върху развиващите се пазари ги излага на риск от дефолт на клиенти, които са взели заеми в долари, тъй като лихвените проценти се повишават и американската валута се засилва.
Има безброй други специфични рискове, като продължаващото политическо и фискално напрежение от Италия до Латинска Америка, където испанските банки имат големи операции. И не забравяйте нарастващата конкурентна заплаха за водещите банки в Европа – независимо дали от американски гиганти като JPMorgan и Goldman Sachs, или от технологични претенденти, големи и малки.
Всичко това води до коктейл от проблеми, които оптимистичните инвеститори изглежда възнамеряват да игнорират. Те ще го направят на свой риск.


Желязков: Тази година България има два пъти по-висок икономически растеж от средния за Европа
Защитата на Благомир Коцев оспорва размера на паричната гаранция от 200 000 лв.
Днес във Варна ще бъдат връчени наградите "Доброволец на годината"
Инициатива за размяна на играчки във Варна
Във Военноморския музей представят най-новите си експонати, дарени през 2025 г.
Администрацията на Тръмп не смята Украйна за приоритет
Петролът поскъпва за 2-ри ден поред воден от перспективите за излишък на пазара
AI асистентите компенсират разликата между физическо и онлайн пазаруване
Луксозните марки и автомобилите помрачават прогнозите за Франция и Германия
Коалицията на Мерц е на ръба при решаващо гласуване за пенсионната реформа
Lexus LFA се завърна като... електромобил
Нова технология на Mercedes прави задните спирачки безсмислени
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Новата суперкола на Toyota – V8 с 640 к.с. и алуминиево шаси
За първи път: Бебе бенгалски тигър се роди в зоопарка в Стара Загора
Борисов тества Пеевски, иска закриване на комисията “Сорос”
Меглена Кунева: България влиза в еврозоната с липса на визия
Български шофьор на камион е задържан в Гърция, бил в насрещното платно
Черната златка унищожава овощните градини в България
преди 3 години Разпад на ЕС и края на долара ходи да фамтазираш по ФБ групите с другите pycoPoбчета. А за другите глупости, които си натворил, думи нямам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Няма никакво съмнение, че от тук насетне европейските акции ще вървят само нагоре движени от високата инфлация, която ще остане тук дефакто докато не видим разпад на ес и връщане към националните валути. Това обаче няма да е достатъчно защото цените на горивата, облеклото, храните и лекарствата ще повишат много повече от мнозинството от акциите и повечето хора пак ще са под вода дори и портфолиото им да се утрои номинално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар