Западът не може да рискува да тласка Путин до ръба

Въпреки че Владимир Путин има донякъде изкривен поглед върху руската история, той, подобно на своите сънародници, познава историята на страната си достатъчно добре, за да разбере какво е заложено на карта за него и за тях – и в крайна сметка за нас – в Украйна, пише Джерард Бейкър за Wall Street Journal.

Конфликтите имат тенденцията да определят политическия път на големите сили през историята, но в случая на Русия войните изиграват особено важна роля за оформянето на нейната национална идентичност, международен имидж, конституционно уреждане и социална стабилност.

Руският народ с право се гордее, че храбростта му в последователни векове спря, а след това триумфално обърна, двете най-амбициозни усилия за създаване на империя в цяла Европа – на Наполеон през 19-ти век и на Хитлер през 20-ти. 

Отечествената война от 1812 г. не само гарантира на цар Александър I собствения му трон и създаде героичен образец на руския културен гений. Тя също така предизвика реакция из целия континент срещу подривните приливи на либерализма и секуларизма. Свещеният съюз, който Александър сформира през 1815 г. с Прусия и Австрия, беше монархическата опора на режима срещу тези течения, произлезли от Френската революция, като той оцеля около 40 години.

Великата отечествена война от 1941-45 г. донесе на Русия статут на световна суперсила, наложи определящата идеологическа борба от втората половина на 20-ти век и направи Йосиф Сталин най-могъщият руски владетел след Александър. Войната даде на Москва контрол над територията на половин Европа и, поне за известно време, контролиращо влияние върху умовете на почти половината световно население.

Но Русия също е губила катастрофално войни - и при всеки такъв случай през последния век и половина поражението довежда до смяна на режима у дома и съкрушителен обрат на световната сцена.

Поражението в Кримската война през 1856 г. води до откъсването на руските владения в Източна Европа и загубата на Черноморския й флот. Този конфликт също така ускорява преждевременната смърт на цар Николай I, чийто наследник Александър II предприема мащабни реформи в руската автократична система.

През 1905 г. поражението в руско-японската война води до Първата руска революция. Цар Николай II е принуден да въведе реформи, за да смекчи деспотичното управление, което е наложено отново след убийството на Александър II, но протакането и авторитаризмът на Николай не бяха в негова полза.